Ракетата е от клас "земя-земя" и е способна да достави ядрена бойна глава с тегло един тон на разстояние до 1600 км. "Това беше третото изпитание и по всичко личи, че то премина успешно", се казва в официалното изявление на властите.
Последно изпитания на пакистански ракети бе правено през април 1999 г., припомнят световните агенции.
От своя страна Индия реагира на съобщението спокойно. Според официалните представители на Делхи, Ghauri не представлява реална заплаха, а изпитанията са били проведени само, за да се убеди пакистанският народ в бойната мощ на държавата.
Американската администрация е разочарована от решението на пакистанското правителство да проведе изпитанията, заяви зам.-официалният представител на Държавния департамент, Филип Рийкър. Според него в настоящата ситуация Пакистан и Индия са "длъжни да предприемат стъпки по недопускането на дестабилизиращо надпреварване във въоръжаването".
"Ние продължаваме да се надяваме, че двете страни ще предприемат мерки по сдържане на ракетните програми и програмите за ядрено въоръжаване", заяви още Рийкър.
Даже ограничен ядрен конфликт между Индия и Пакистан ще доведе до незабавната гибел на 3 млн. жители, съобщиха междувременно учени от университета в Принстън. Други 1,5 млн. пък биха получили сериозни наранявания и силно радиационно облъчване. При изчисленията си специалистите са използвали за основа възможността двете страни да използват само 10% от ядрените си арсенали.
По оценка на експертите на разположения във Вашингтон Институт по въпросите на научната и международна безопасност, Индия разполага с 65 ядрени заряда, изготвени от 310 кг плутоний. На разположение на Пакистан пък се намирали 40 заряда, за направата на които са употребени 690 кг уран.