20-те учени на хилядолетието, които подчиниха природата

100 учени на хилядолетието класира в книгата си американецът Джон Симънс. Ето първите 20 от тях, които подчинаха природата. Исак Нютон /1642-1727/ формулира 3-те основни закона на движението и законът на гравитацията. Доказва, че светът е смесица от математически точни закони. Алберт Айнщайн /1879-1955/ създава съвременната представа за Вселената чрез теорията си за относителността. Нилс Бор /1885-1962/ - датчанинът, предложил модела на атома през 1913. Приносът му в квантовата теория е ключът към технологии като транзистора, силициевия чип и ядрената енергия. Чарлз Дарвин /1809-1882/ - "Произход на видовете" преобръща света с твърдението си, че човекът и маймуната са с общ произход. Генетиката и микробиологията започват развитието си. Луи Пастьор /1822-1895/ - основател на бактериологията. Спасява милиони хора, създавайки ваксината против бяс. Зигмунд Фройд /1856-1939/ - скандализира света с изследванията си върху сексуалността, фантазиите и сънищата. Психоанализата остава най-прилаганият метод за лекуване на нервни и психични заболявания. Галилео Галилей /1564-1642/ побеждава религията, поставяйки основите на астрофизиката. Утвърждава хелиоцентричната система на Коперник. Антоан Лавоазие /1743-1794/ обяснява процеса на горенето и извежда закона за запазване на масата на веществото при химична реакция. Става баща на химията. Йохан Кеплер /1571-1630/ пък е бащата на небесната механика. Описва законите за движението на планетите. Николай Коперник /1473-1543/ разгромява теорията на Птоломей, че Земята стои неподвижна в центъра на Вселената. Майкъл Фарадей /1791-1867/ описва електромагнитното поле и формулира теориите за електричеството, магнетизма и светлината. Джеймс Максуел /1831-1879/ открива пътя към радиото и телевизията чрез законите за електродинамиката. Клод Бернар /1813-1878/ обяснява функциите на панкреаса и регулирането на кръвната захар в организма. Франц Боас /1858-1942/ - баща на антропологията. Осветелява въпроса за расите и културния релативизъм. Вернер Хайзенберг /1901-1976/ работи върху ядрения синтез и принципа на неопределеността. Рудолф Вирхов /1821-1902/ разкрива динамичния микросвят на клетките и значението им за живота. Гений на клетъчната теория. Ърнест Ръдърфорд /1871-1937/ създава планетарния модел на атома. Пол Дирак /1902-1984/ чрез теорията си за полето обяснява природата на светлината и взаимодействито й с материята. Първи допуска съществуването на античастици. Мария Кюри /1867-1934/ изолира два нови елемента - радий и полоний. Проправя пътя на теорията за радиоактивното разпадане. Грегор Мендел /1822-1884/ открива законите на наследствеността при опити с грах.