Т екстът, който четете, е уникален. Не бързайте да ме заклеймявате като "самохвалко". Просто като автор се намирам в уникалното положение да не представям никоя медия и поради това да имам свободата да кажа за друга медия нещо... положително.
ПОЛОЖИТЕЛНО ЗА ДРУГА МЕДИЯ? Да, добре виждате, това Ви обещавам да направя. И то е наистина уникално от тази гледна точка. В България коментирането на други медии е сред най-строго забранените теми за журналистите, освен ако няма заповед да бъде оплюта конкуренцията (но и това се случва учудващо рядко-работодателите, колкото и да се мразят понякога, са много повече солидарни помежду си, от журналистите).
И още една уговорка, преди да премина към същината: не съм писал, не пиша и нямам предложение да пиша за въпросната медия, нито съм получил каквито и да било облаги, за да кажа една добра дума в един блог, като този.
Ако не беше вярно, трябваше да съм си загубил разсъдъка, за да го декларирам писмено и да дам възможност на едни хорица, които ме дебнат, да ме хванат в лъжа...
Доста държа на доброто си име. Толкова много, че съм предпочел да бъда "никъде", отколкото да съм част от зацапаното име на едни медии. Каквото и да ми струва това.
И така, става дума за вестник "Експрес". Който и да му е шеф, шаман, бос, спонсор, собственик, гуру и т.н. Защото отварям съботния брой и намирам истини, които просто ги няма другаде (правя уговорката, че в съботния ден не излиза в. "Дневник").
Няма ги и това си е. Или са загатнати дотолкова, че да има повод да бъде прокарана "правилната" пропагандна линия на властите-като темата за силното желание на Сергей Станишев да помирява великите сили. Защо не?
Това пита в. "Труд" в коментар ( най-после собствен авторски коментар за Грузия - първи по рода си от 8 август насам, от началото на войната в Кавказ, която до момента в официоза се коментираше само от външни автори -честито на прогледналите!).
" Страшно ли е да си между атовете", пита риторично зам.-главен редактор на официоза и си отговаря: не, не е страшно. След което преразказва аргументите на властта колко хубаво е да помирим Русия и Запада, като пътьом запълва липсата на каквато и да било критичност спрямо тази мегаломанска претенция с "любопитки" за физическата прилика между руски охранител на пост пред резиденцията на Путин и самия Путин.
За да подсилят ефекта от внушението, че едва ли не скараните големци ни молят на колене да ги помиряваме, в отделна, "уж" информация, официозът слага в устата на френския президент Саркози следните думи: " Бъдете посредник между Европа и Русия".
Ходи провери дали точно такива вълшебни думички е изрекъл държавният глава на Франция по телефона в ухото на Сергей (между другото, официозите най-редовно именуват самия ни премиер фамилиарно Сергей - на никой друг такава чест май не оказват - дори на Георги, с което ни подсказват очевидното, че са си близки).
Следя внимателно пълната липса на собствена позиция по кризата в Кавказ на медиите, като "Труд" (които упорито поръчват на външни хора да пишат, ако изобщо решат за нужно да публикуват нещо по въпроса) и твърдя, с риск да ми намерят някое изключенийце, че наистина от 8 август насам "най-големият български вестник" не е отронил нито една собствена коментарна авторска дума-както и другите официози.
Нямат мнение хората, щом и властта няма... Уникален рекорд по безгръбначие!
Същата тема, по която официозите (да, те са повече от един) мажат и сучат в угода на официалните версии, е обобщена кратко и ясно с огромно заглавие на първа страница на " Експрес": " СТАНИШЕВ СЕ НАВЕДЕ НА ПУТИН".
И е пояснена с подзаглавие за истинското събитие от срещата в Сочи: " Премиерът успокоява Москва, че можем да закрием американските бази".
Прелиствам "Експрес" по-нататък и виждам в компресия още няколко "незабелязани" от официозите темички. Като тази за въпросителните към министър Емел Етем по повод официалните твърдения на Прага за назначения от госпожата за шеф на инспектората в министерството й Янко Хаджигеоргиев, бивш неин съдружник.
От Прага казват, че по данни на чешкото разузнаване, той е замесен в незаконна търговия с оръжие, а Етем отговаря, че "някой" искал да я дискредитира... преди изборите. И този някой е правителството на Чехия?! Нищо подобно няма да прочетете в официозите.
Няма да прочетете там и за своеволията на шефа на НС Георги Пирински, който пъди опозиционните депутати, колчем някой от тях се опита да зададе неудобен въпрос на премиера.
Но в " Експрес" описват тези негови "подвизи". Точно обратното, в единия от официозите четем за откритието на Пирински, че сме имали "кръвна нужда" от... добри закони. Машаалла! На това му се вика Айнщайн, Нютон на законодателството. А ние не бяхме се сетили, като него ,за тази голяма нужда!
Няма да прочетете в официозите нищо и за смущаващите, меко казано , а и достатъчно известни на публиката, подробности от биографията на шефа на премиерския кабинет Филип Боков, назначен въпреки всичко за нов посланик в Словения.
Спестени са тези нещица в информациите, които иначе не са спестени на читателя като новина от достатъчна важност - посланик в Словения ще заминава такъв важен човек, все пак.
В "Експрес" не спестяват въпросните подробности (с извинение, да кажа, че децата не отговарят за делата да родителите си, макар и да са от най-близкото обкръжение на Живков, но родителите обикновено биват потърпевши за криминалното поведение на децата си, уличени като престъпници-рецидивисти, макар и също да не е напълно справедливо, но такива са правилата в демократичния свят).
Мога да продължа още със сравненията, но и горните примери са достатъчни да обобщим: за официозите не представлява интерес слагачеството на самия премиер пред чужда държава, безобразията на шефа на най-важната власт по конституция, законодателната, както и разкритията на съюзнически власти за "опасните връзки" на наш министър с контрабандист, или пък истината за шефа на кабинета на самия министър-председател. Все "дреболии"...
А, да. Не казах какво можете да прочетете в официозите, което не са се сетили да напишат в " Експрес". Например, че, както пише в един от официозите, Людмила, внучката на Тодор Живков, си има ново гадже и че то било много симпатично момче (приложена е снимка ).
А също не можете да прочетете в " Експрес" опуси за рождения ден на Александър Лилов и пространно, кое ли поред, интервю на бившия вътрешен министър Румен Петков, който громи всякаква опозиция - включително предполагаемата вътрешнопартийна.
Впрочем, за финал, в "Експрес" можете да прочете и нещо наистина екслузивно, че в ДАНС събирали компромати по поръка на Станишев.
Край на този скромен сравнителен анализ. Изводите оставям на вас, каквото и да си помислите за мен, че си позволявам да кажа "добра дума" за една медия, която все пак показва, че тук мъждука нещо като свобода на словото и журналистическа съвест.
Бил съм главен редактор на "Експрес" преди 14 години. Сегашният е друг, но с усилията си да си държи главата над блатото, където ни натискат тежките камъни на медийно-властовата симбиоза, доказва, че не всички усилия на т.н. преход са отишли напразно.
Блогът на Иво Инджев ivo.bg
