Д ецата станаха наша изкупителна жертва - на страховете ни, на нашата собствена обърканост, на недомислиците, на агресията и на гнева, които изпитваме един към друг. "Всичко това, заедно с пандемията, вгорчава началото на учебната година", коментира за БТА психологът Иван Игов. "Децата, особено първокласниците, усещат 15 септември като празник, но този празник е леко вгорчен, но не от учениците, а от несигурността, създадена от възрастните", смята експертът.
Според него, възрастните не са били достатъчно отговорни да се ваксинират и да подготвят учебната година на децата си. Българската училищна среда е така направена, че не можем да създадем безопасно място за децата си, ние нямаме дългосрочна стратегия как да предпазим децата в криза, заяви Игов.
По думите му, с новите бюджети, както и с Националния план за възстановяване и устойчивост, за пореден път нищо не е направено за облекчаване на училищната система като брой ученици и брой деца в една класна стая. "Имаме двусменно обучение от 50 години вече, което беше въведено като временно, а стана постоянно, класове в големите училища с около 30 деца, училищни сгради, строени за 300 ученици, в които учат 1500 деца", каза Игов. Според психолога, безопасното присъствено обучение изисква и възможността да създадеш на децата комфорт, дистанция, условия учениците да се пазят взаимно.
Експертът посочи, че никой не е повдигнал този въпрос в рамките на подготовката за учебната година. Игов допълни, че в София за последните 30 години е построено едно единствено ново училище, а населението в столицата нараства за този период почти два пъти. По думите на психолога, тази година за около 300 първокласници до последния момент са се търсили места, като вече дори и мястото в първи клас започва да става сериозен проблем.
Българското училище е по-рисково като среда от училищата в западните страни
Българското училище е много по-рисково от училищата в западните страни, защото в другите държави, първото нещо, което направиха, е да разделят класовете, намалиха паралелките до десет деца, сложиха плексигласови прегради между децата, така че те да стоят в нещо като кабинки, а учителите свободно да могат да говорят, като децата ги виждат и чуват, каза психологът. "В другите страни няма тази драма, която има в момента у нас как ще учат децата", допълни той.
Попитан дали има празни сгради, които могат да се ползват, Игов каза, че в София има 10 празни училищни сгради, има професионални гимназии, които учат на един етаж, но преустройването им изисква пари, сериозни ремонти и няма как да стане за няколко месеца. "Ние нямаме дългосрочна стратегия и се страхувам, че и след като излезем от пандемията, отново няма да помислим, че може в подобна кризисна ситуация за пореден път да не сме готови и децата да станат наши жертви", посочи Игов.
За малките училището е празник
Според него, очакването за празничност на 15 септември със сигурност го има, особено у първокласниците и по-малките ученици. Повечето деца имат желание да се върнат в училище, за да видят приятелите си, посочи Иван Игов. Има усещане за празник, но този празник е леко горчив от несигурността, която съществува и създадохме на децата, допълни той.
Попитан дали децата чакат училище, защото образованието е ценност за тях, психологът каза, че немалка част от малките деца имат тръпка от това да отидат на място, на което ще учат нови неща и ще се чувстват големи, защото вече са ученици.
Големите отдавна са загубили представа за образованието като ценност, за много от тях е по-важна дипломата от самото образование, смята Иван Игов. "За едни тази диплома е важна, за да отидат да учат в някакъв по-престижен университет, а за други - за да избутат и да видят какво ще правят след това, каза психологът. Според него, в България представата за предстоящото "след това" продължава да е традицията "ще следвам", но не какво ще уча, как и защо, а просто "ще следвам", за да си отложа малко навлизането в живота, заяви Иван Игов.
Попитан дали липсата на ранно професионално ориентиране е причина за ситуацията, в която младежите не знаят какво и защо искат, психологът каза, че причините са много, дуалното образование буксува много силно. Там, където се прави както трябва, много от учениците намират смисъл да продължат да се занимават с професията, която са избрали, каза Игов и допълни, че през последните две години много неща са били забравени, защото възрастните много се вгледахме в себе си, в собствените си амбиции и буквално забравихме за децата, за това какво те искат.
Не освободихме децата от страховете, те се плашат да не заразят хората които обичат
Според психолога, родителите, медиите и училищните програми не са разказали на децата с прости думи за вируса и за ползата от ваксинирането, за всичко, свързано с пандемията. По думите на Игов, вместо да освободим децата от страхове, те са наплашени да не заразят хората, които обичат - родители, учители и връстници, защото новите щамове засягат и децата. "Ние ги оставихме сами да се оправят в тази изключително сложна ситуация, защото бяхме достатъчно глупави да не можем сами да оправим собствения си живот и държава", заяви Иван Игов.
"Този празник е леко тъжен, но не заради децата, а заради възрастните, защото ние можехме да направим нужното учебната година да бъде много по-спокойна, ако бяхме отговорни и мислехме не само за себе си", каза Игов. Той разказа за случай, споделен от директор на училище, че дете си е правило PCR тест в тоалетната, за да може, когато отиде вкъщи, да е сигурен, че няма да зарази родителите си. Ще се измъкнем от всичко това, но ще дадем повече жертви, ще има повече горчивина и по-малко празници, каза Игов.
Дистанционното образование - по=здрави семейни връзки или невротизирани родители
Попитан как се отрази дистанционното образование на семействата, Иван Игов каза, че то е създало в някои семейства много по-здрава връзка родители - деца, защото децата са се чувствали по-добре, когато родителите им са хоум офис и им помагат да учат заедно. Те усещат, че са подкрепени от отговорни възрастни, посочи той. По думите му, има и семейства на другия полюс - с изнервени родители, невротизирани майки в опит да работят и да правят домашните на децата.
Финансови затруднения и тормоз са основните трудности пред достъпа до училище, смятат U-Репортерите
Как да накарате детето да обикне училището
Какво да направим, ако детето ни е жертва на тормоз в училище
криза, която тихо расте" />
