„Забраненият експеримент“ е етично тресавище, но хората се опитват да го правят

„Забраненият експеримент“ може и да има потенциала да разкрие фундаментални истини за човешката природа, но е толкова грубо неморален, че би накарал комисията по етика на всеки съвременен университет да се срине. Въпреки това в исторически периоди, които не са били толкова загрижени за човешкото достойнство, някои са се занимавали със собствени интерпретации на това дълбоко проблематично начинание.

Съществуват няколко версии на „Забранения експеримент“, но повечето от тях включват отглеждане на дете, което е лишено от ключови социални контакти. Теоретично това би могло да помогне да се изясни кои части от нашата човешка същност са повлияни от генетиката (природата) и кои от околната среда (възпитанието).

В един от най-често обсъжданите варианти на експеримента детето ще бъде отглеждано от раждането си при пълно отсъствие на говор, думи и писмен текст. Лишени от език, изследователите биха могли да получат представа за биолингвистиката и развитието на езика в човешкото съзнание. Например, има ли човешкият мозък заложено разбиране за начина, по който работи езикът чрез набор от правила, структури и архетипни форми? Или пък свободно учим езици без вроден граматичен модул?

Поне това е предпоставката. В повечето случаи този вид идеи се водят просто като мисловни експерименти, предназначени да изследват сложни концепции без реално намерение да бъдат демонстрирани в реалния свят.

Въпреки това, донякъде невероятно, съществуват исторически свидетелства за хора, които се опитват да проведат този крайно неетичен експеримент (макар че достоверността на тези истории е разколебана).

Според Херодот, древногръцки учен, известен като „бащата на историята“, египетският фараон Псамтик I дава две новородени деца на самотен пастир със строгото указание да не им казва нито дума. Две години по-късно се предполага, че първата дума, която те произнесли, била „бекос“ - думата за „хляб“ на древния фригийски език, изчезнал език, използван някога в Анадола. Това накарало Псамтик да повярва, че фригийският е майчиният език на цялото човечество.

Също толкова съмнителен разказ разказва за лингвистичните експерименти, проведени от императора на Свещената римска империя Фридрих II през XIII в. от н.е. Предполага се, че той е дал няколко бебета да бъдат обгрижвани от неми и глухи мокри кърмачки с хипотезата, че те могат да знаят вродено еврейския език, гръцки, латински, арабски или „езика на родителите си“. За съжаление, експериментът му се оказал безрезултатен, защото „децата не могат да живеят без пляскане с ръце, жестове, радост на лицето и ласкателства“.

Други описват забранения експеримент като пример за отглеждане на дете от други животни, като по този начин го лишават от човешко социално общуване. Самият термин - „Забранен експеримент“ - често се приписва на заглавието на книгата на Роджър Шатък за „Дивото момче от Авейрон“, така нареченото „диво дете“, за което се съобщава в Южна Франция в началото на XIX век. 

Един от учените, които се заиграват с тази идея, е американският психолог Уинтроп Келог. След като научава за случай на индиански деца, „отгледани от вълци“, описан в American Journal of Psychology през 1927 г., той се увлича по „дивите деца“ и техния потенциал да ни научат на самите нас.

Отбелязва, че всякакви активно планирани експерименти биха били „незаконни“ и „неморални“, затова измисля друг начин да изследва идеите си: заедно със съпругата си отглеждат шимпанзе заедно с малкия си син, за да проучат влиянието на средата върху поведението и развитието.

Според сведенията шимпанзето Гуа ходило изправено и отговаряло на 20 гласови команди. Твърди се дори, че е била „по-умна“ от детето Доналд, когато и двамата са били на 12 месеца. Към 16-месечна възраст обаче Доналд започнал да образува думи, а Гуа не можела. Не е изненадващо, че с порастването на детето то става все по-способно, оставяйки псевдобратчето си Гуа в прахта. 

Въпреки че Келог е смятан за „предшественик на съвременната наука за поведението на животните“, експериментът с Гуа и Доналд не открива безценни доказателства. Разбира се, шимпанзетата са много интелигентни, но те няма да бъдат равни по познавателни способности на хората само защото носят дрехи и се хранят на една маса. 

Макар че много мислители от миналото са размишлявали за провеждането на свой собствен забранен експеримент, може би има и друга причина те да останат в историята, освен огромните етични опасения: те всъщност изобщо не доказват много. 

„Забраненият експеримент и обратното на него до голяма степен се провалиха. Първо философите, а след това и учените са оставили записи на разочарование“, заключава Сандра Суарт, професор и ръководител на катедрата по история в университета в Стеленбош, в една от главите на книгата „Еволюция на социалната комуникация при приматите“.

„Големите въпроси за човешката природа в по-голямата си част са останали без отговор и остават без отговор чрез подобни експерименти. Експерименталните субекти (както хора, така и маймуни) често умират млади или са изхвърлени, а други се оказват невинни (или остроумни) измамници, често експлоатирани поради собствената си неспособност“, добавя Суарт.

„В повечето случаи те са действали като празни екрани, върху които хората проектират своите проблеми - като дишащи мастилени петна в човешкия тест на Роршах“, заключава тя. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase