Е дин от най-ценните материали от древността – луксозното „златно влакно на морето“, запазено за хора като римските императори – е възкръсналo след 2000 години, пише Newsweek.
Често предлагана като вдъхновение за „Златното руно“ от гръцките митове , морската коприна се изработва от „бисусните“ нишки, отделяни от мидата Pinna nobilis, голям вид мида, произхождаща от Средиземно море , за да я закрепи към скалите на морското дъно.
Морската коприна е била ценена заради това, че е лека, топла и по-фина от обикновената коприна, но също и заради преливащия си, златист цвят, който не избледнявал.
Екологичният упадък, прекомерният риболов и замърсяването на морската среда обаче доведоха до застрашен статут на P. nobilis , като събирането на мидата е забранено, а изкуството на предене на бисусна нишка сега е ограничено до само няколко индивида.
Сега обаче професор Донг Су Хванг от Южнокорейския университет за наука и технологии Поханг и колегите му са изпредли морска коприна от „отпадъчния“ страничен продукт на отглеждани в търговски стопанства миди – и са разкрили тайната на трайния ѝ цвят.
Golden Fiber Worn by Emperors Resurrected After 2,000 Years https://t.co/uFmRbepxLf
— #TuckFrump (@realTuckFrumper) June 27, 2025
В своето проучване Хванг и колегите му се фокусираха върху друг вид „черепица“, Atrina pectinata , който се култивира край бреговете на Корея за храна.
Точно както застрашения си братовчед P. nobilis , A. pectinata отделя бисусни нишки, за да се закотви за морското дъно.
Изследователите установили, че тези нишки са химически и физически подобни на тези, произведени от P. nobilis , и освен това могат да бъдат обработени, за да се пресъздаде златна морска коприна.
Анализът на този материал разкри какво придава на морската коприна отличителния ѝ златист оттенък и защо цветът е толкова устойчив на избледняване с течение на времето.
Вместо да е резултат от някаква форма на багрило, златистият блясък на морската коприна е присъщ, форма на „структурно оцветяване“, произтичащо от начина, по който светлината се отразява от нейните наноструктури. Същото явление може да се наблюдава и в преливащи се повърхности или сапунени мехурчета, както и върху крилата на пеперудите.
В случая с морската коприна, структурното оцветяване идва от наслояването на сферичен протеин, наречен фотонин – такъв, който става по-ярък, колкото по-подредена е подредбата на протеините. Резултатът е оцветяване, което е много стабилно.
„Структурно оцветените текстилни изделия са по своята същност устойчиви на избледняване. Нашата технология позволява дълготраен цвят без използването на багрила или метали, което открива нови възможности за устойчива мода и съвременни материали“, каза Хванг в изявление.