В началото на юни 53 г. пр.н.е. римският генерал Марк Лициний Крас и неговата армия са разположени в град Кархи, днешния град Харан на територията на Турция. Крас предприема военна кампания за нахлуване в Партската империя, страховит източен съперник на Рим. Нещата обаче вече вървят катастрофално зле.
Крас, макар и невероятно богат – според някои сведения, най-богатият човек в Рим – не е нито опитен държавник, нито талантлив военачалник. Силата му произтича от огромното му състояние, а не от военна мощ. Но скоро богатият генерал ще бъде принуден да преглътнете гордостта си във форма на разтопено злато.
На 9 юни Крас повежда внушителна сила от 40 000 души на партска територия. Но на следващия ден остават само 10 000 войници – ранени, изтощени и притиснати в ъгъл. Те претърпяват катастрофални загуби. Въпреки че са числено превъзхождани, партската армия ефективно обкръжава римските легиони и отприщва безмилостен порой от стрели от седлата на конете си.
В отчаян опит да пробие линиите на врага, Крас изпраща сина си Публий начело на кавалерийска атака. Резултатът е трагичен. Всеки римлянин, който участва в атаката, е избит.
По-късно същия ден партски войник започва да се подиграва на римските войски, препускайки пред техните редици с отсечената глава на Публий, набита на копие. Крас, обхванат от скръб, рухва психически и емоционално. След като генералът им е неспособен да взема решения, римските войски губят всякаква посока.
Отстъпление и бедствие
С падането на нощта партите спират битката, спазвайки традицията да не се бият след залез слънце. Останалите римляни се опитват да се оттеглят от тяхната територия, днешен Иран . Отстъплението е брутално. Четири хиляди ранени мъже са изоставени, тъй като не са способни да издържат на дългия път. Още две хиляди се губят в тъмната пустиня. Междувременно партите подновяват преследването призори, избивайки всички изоставени римляни, които срещнат.
Отстъплението се превръща в едно от най-унизителните поражения за Рим.
Смъртоносни преговори
Крас е посетен от партския генерал Сурена, който предлага безопасно отстъпление на римляните – при условие, че никога повече няма да нахлуват в Партското царство. Крас, все още горд, отказва.
Войниците му обаче заплашват с бунт, ако той не се подчини. Принуден да се срещне със Сурена, Крас е подложен на подигравки и унижения. Сурена го кара да язди кон, покрит изцяло със злато – жестока пародия на прословутото богатство на Крас. Докато Крас се мъчи да се задържи на гърба на изплашеното и ритащо животно, избухва сблъсък между римските и партските телохранители. Партите надделяват.
Крас е свален от коня, отрязват му ръката и го залавят.
Смърт от разтопено злато
Като наказание – и като горчива подигравка с неговата алчност – Сурена заповядва да залеят устата на Крас с разтопено злато. Неговите писъци на агония се превръщат в задушаващо гъргорене, докато металът с температура хиляда градуса топи гърлото и белите му дробове, изгаряйки го жив отвътре навън.
Съществуват спорове дали златото е излято преди или след смъртта му. Някои историци смятат, че първо е бил обезглавен. Други твърдят, че цялата история със златото е апокрифна. Независимо от това, легендата остава символична: най-богатият човек в Рим умира, буквално задушавайки се със собственото си богатство.
Маний Аквилий: Прецедент в алчността
Около 40 години преди Крас, през 90 г. пр.н.е., римският политик Маний Аквилий претърпява подобна съдба. Назначен за посланик в Мала Азия, той се опитва да възстанови Никомед IV от Витиния на власт, след като е свален от Митридат VI от Понт.
Въпреки че първоначално успява, Аквилий води Никомед на територията на Митридат. Кампанията се проваля и Аквилий е заловен. За да даде урок на всички – и може би за да отмъсти за алчността на баща си, който е бил мразен бивш римски управител – Митридат екзекутира Аквилий, изливайки му разтопено злато в устата.
Какво всъщност прави разтопеният метал с тялото?
Точните последици от изливането на разтопен метал в живо тяло остават спекулативни до холандско проучване от 2013 г. Учени изливат прегрято олово в ларинкса на (мъртва) крава. Докато оловото се топи при около 300°C, а златото изисква близо 1000°C, експериментът предлага прозрения.
- Първоначален контакт: Устата получава незабавни изгаряния трета степен. Устните, венците, езикът – мигновено се унищожават.
- Увреждане на гърлото и дихателните пътища: Докато златото се стича по-дълбоко, то би карбонизирало лигавицата на гърлото и би унищожило лигавиците.
- Парна експлозия: Влагата в тъканите би причинила експлозивно изпарение, разкъсвайки гърлото и дихателните пътища.
- Смърт: Жертвите вероятно умират в рамките на 10–20 секунди – от задушаване, шок, масивна загуба на кръв или вътрешни експлозии.
След смъртта тялото може да продължи да пука, докато парата и разтопеният метал се разширяват и разрушават околната тъкан. Извличането на златото, ценно дори след смъртта, би било ужасяващо, изисквайки разкъсването на плътта, за да се извлекат втвърдените фрагменти.
Други жертви на "Златно отмъщение"
Валериан, римски император, е пленен от персийския цар Шапур I през 3-ти век сл.н.е. Той претърпява години на унижение, твърди се, че е бил използван като човешко столче за крака. Според легендата, когато предложил откуп за освобождаването си, Шапур го екзекутирал, принуждавайки го да погълне разтопено злато. Някои източници обаче твърдят, че вместо това е бил одран жив.
