Т ова е история за децата и антибиотиците, чиято среща, нека си го кажем, рано или късно става неизбежна. Каквито и грижи да полагаме за наследниците си, те като че ли целогодишно са магнит за грипове, настинки и разстройства, които само им пречат да се насладят на иначе щастливо и безгрижно детство.
Най-младите попълнения в моето семейство са девойка и младеж на 3 и 6 години. Чудесни хлапета – палави, шумни и непослушни, а именно когато ми е трудно да изляза на глава с тях, съм сигурна, че със здравето им всичко е наред. Това невинаги обаче е така. Последния път, когато дъщеря ми стана отпусната и апатична, вдигна температура и започна да кашля, брат ѝ също разви подобни симптоми. Опитах да ги лекувам, както си знам, но не след дълго се наложи да се обърна към педиатър. Диагнозата беше остра респираторна инфекция на долните дихателни пътища, а лечението – антибиотици.
Самата аз съм наясно, че антибиотичното лечение, макар и наложително понякога, може да разклати сериозно чревното ни здраве. Това е така, защото антибиотикът, за съжаление, не различава полезните от вредните бактерии и затова, освен тези, причиняващи ни болести, той може да унищожи и голям брой от добрите бактерии в нас и така да наруши естествения баланс и функция на чревната ни флора. А всички знаем, че последиците от това могат да бъдат много неприятни и продължителни. Затова този път реших да взема мерки и да не позволя това да се случи.
Въпреки възраженията на мъжа ми, цялото семейство минахме на по-леко меню, в което преобладаваха кисело мляко, супи, плодове, зеленчуци и други храни, богати на фибри, но нищо от това не помогна. У дома гледах две деца с диария и перманентно гладен съпруг. Нужна ми беше помощта на пробиотиците. Но понеже разнообразието е голямо, започнах да се оглеждам за онези, които са най-подходящи при антибиотично лечение на деца. Потърсих мнения и на други майки.
"Беше ранна есен, в началото на октомври, когато след общо наразположение си направих тест за COVID-19. Излезе положителен и се наложи с моята дъщеря Ванина (4 г. и 2 м.) да си останем вкъщи. Един ден гледахме телевизия, когато за първи път видяхме рекламата на пробиотичните шоко мечета Синкванон КИДС и Ванина направо се влюби в нея. На четвъртия ден от престоя ни вкъщи, детето ми отказа да се храни и каза, че я боли коремчето. То е нейно слабо място от доста време насам. Тогава тя сама ми каза: „Мамо, може ли на мен да ми купиш от онези шоко мечета?“ Веднага го направих, а тя започна да хапва по едно на ден с голямо желание. Чакаше го с нетърпение ден след ден, а коремчето ѝ бързо се успокои. Убедих се, че в момента на пазара това е най-добрият пробиотик за деца. Преди да разберем за Синкванон КИДС, Ванина отказваше всякакви протиотици на прахчета. Беше някаква мъка да я накарам да ги пие. Но с шоко мечетата на Синкванон КИДС това се промени – вече е много по-лесно и ефикасно!" пишеше Кристина от гр. Лясковец.
Интересът ми към детския пробиотик „Синкванон КИДС“ се засили още повече след разказа на Полина Златкова от Варна:
"С дъщеря ми Ема-Мария (5 г.) заради постоянни боледувания и чести гнойни ангини, лекувани с антибиотици, ни се налагаше да вземаме и пробиотик, но никога не виждах положителния ефект от него до момента, в който, по препоръка на педиатър, не пробвах пробиотик Синкванон КИДС във форма на шоко мечета. С него сложихме край на разстроеното детско коремче, болките и неприятните ефекти от антибиотичното лечение. Освен всичко това, което никак не е малко, детето се радва на приема му и го чака с нетърпение, заради уникалния шоколадов вкус!"
Пробиотикът „Синкванон КИДС“ във формата на мечета с вкус на бял шоколад е създаден специално за прием от деца над една годинка. Той се приема много добре от малчуганите, без мрънкане, тръшкане и нацупени физиономии, което си е и голямо улеснение за майките. Освен неустоим вкус на бял шоколад, в тези пробиотични мечета има нещо много повече. Две шоко мечета на ден осигуряват 15 милиарда добри бактерии от 13 пробиотични щама, специално подбрани да подпомогнат възстановяването и поддържането на детската чревна флора. Това ми дава увереност, че като майка съм положила максимална грижа за коремчетата на моите деца, докато те са били на антибиотик.
Пишейки тези думи се усмихвам, защото моята история е с щастлив край. Децата ми вече са напълно здрави.
