П овечето съвременни сгради са проектирани да издържат около 50 години. Но едно изключително древно инженерно решение е поддържало Венеция на повърхността повече от 1600 години – използвайки само дърво, пише ВВС.
Както всеки местен знае, Венеция е град, обърнат с главата надолу – гора под водата. Построен преди 1604 години, на 25 март, градът се крепи върху милиони дървени пилоти, забити с върха надолу в земята. Тези пилоти, изработени от лиственица, дъб, елша, бор, смърч и бряст, с дължина между 3,5 м и по-малко от 1 м, са носили тежестта на каменни дворци и високи камбанарии векове наред – едно истинско инженерно чудо, използващо силите на физиката и природата.
Venise repose sur des milliers de poteaux en bois plantés dans le sol boueux du lagon pour créer une base stable.
— TaQuIn MaUvE (@TaQuIn_MaUvE) March 12, 2025
Ça peut sembler inhabituel de construire sur du bois dans l’eau, mais l’eau saumâtre, pauvre en oxygène, empêche le bois de pourrir. pic.twitter.com/t3fBOs7gID
Днес стоманобетонът и стоманата вършат тази работа, но рядко с такава дълготрайност. „Бетонните или стоманени пилоти са проектирани с живот от 50 години“, казва проф. Александър Пузрин, специалист по геомеханика и геосистемно инженерство в университета ETH в Цюрих. „Разбира се, те може да издържат повече, но стандартът при строителството е 50 години.“ Венецианската система от дървени пилоти впечатлява със своята геометрия, устойчивост и мащаб. Точният брой на дървените колове под града не е известен, но само в основите на моста Риалто има 14 000, а под базиликата Сан Марко – 10 000 дъбови дървета, използвани при построяването й през 832 г.
„Родена съм и съм израснала във Венеция“, споделя Катерина Франческа Изо, професор по химия на околната среда и културното наследство във Венецианския университет. „Знаех, че под сградите има дървета от Кадоре [планинския регион до Венеция], но не разбирах как точно се поставят и използват.“
- Занаятът на батипалите: строителите, които пеят
В миналото батипалите (занаятчиите, които забивали пилотите) извършвали работата ръчно, под ритъма на древни песни, възхваляващи Венеция, нейната републиканска слава и католическа вяра. Днес от тях е останал само един колоритен израз: na testa da bater pai (буквално: „глава, която е добра за набиване на купчини“), който означава „малоумен“.
Пилотите се забивали възможно най-дълбоко, започвайки от външния ръб на конструкцията и придвижвайки се към центъра на основите в спираловидна форма, със средно девет пилота на квадратен метър. Главите им се изрязвали, за да се създаде равна повърхност под морското равнище. Върху тях се поставяли напречни дървени конструкции – затерони (дъски) или мадиери (греди). За камбанарии дебелината им достигала 50 см, а за други сгради – 20 см или по-малко.
Венецианската република бързо осъзнала стратегическата важност на дървесината и започнала да защитава горите си. „Венеция е изобретила горското отглеждане“, казва Никола Маккиони, изследовател от Националния съвет за изследвания на Италия. Първите документирани правила за опазване на горите в Италия датират от 1111 г. и регламентират устойчивата експлоатация на дървесината.
Venice: A city on a submerged forest.
— Shambhu Patwa Dighwara wala (@djshmbhu30) March 20, 2025
Since its inception in 421 AD, Venice has rested on millions of wooden pillars (piles), which are deeply submerged in the soil of the lagoon (gullet).
Instead of steel or concrete, the foundation of this city is made of waterproof wood… pic.twitter.com/qeP5Pn3HDO
- Какво прави Венеция уникална?
Венеция не е единственият град, изграден върху дървени пилоти. Амстердам също е построен върху дървени колове, но там те достигат скалната основа и работят като опорни стълбове. Във Венеция обаче пилотите са твърде къси, за да достигнат скала – те разчитат на триенето между дървото и почвата, което ги държи стабилни. „Това е брилянтно инженерно решение“, казва проф. Томас Лесли от Университета на Илинойс. „Течният характер на почвата осигурява устойчивост на конструкцията.“
Техниката е позната още от древността – римският архитект Витрувий я споменава в своите писания, а ацтеките я използвали в Мексико Сити, преди испанците да разрушат града им. Днес Мексиканската катедрала потъва неравномерно именно защото испанците не разбрали предимствата на традиционния метод.
- Издръжливостта на венецианските основи
След повече от хилядолетие и половина дървените основи на Венеция продължават да поддържат града, макар и с известни предизвикателства. Изследванията на университетите в Падуа и Венеция разкриват, че дървото под града не е в напълно безкислородна среда, както се смяташе. Бактерии го атакуват, но много по-бавно, отколкото биха го разрушили гъбички и насекоми. Водата запълва изпразнените клетки на дървото, запазвайки формата му.
„Тревожи ли ни това? И да, и не“, казва Изо. „Важно е да продължим с изследванията.“
Макар да не е ясно още колко века ще издържат венецианските основи, едно е сигурно – тяхната стабилност зависи от баланса между дървото, почвата и водата. Ако някой от тези елементи се промени, цялата система може да се срине.
През XIX и XX век дървото постепенно е заменено от цимент в строителството. Въпреки това, през последните години се наблюдава възраждане на интереса към дървените конструкции, включително изграждането на дървени небостъргачи. „Дървото е устойчив материал – абсорбира въглерод, биоразградимо е и е устойчиво на земетресения“, казва Лесли.
„Днес не можем да строим цели градове от дърво, защото населението е твърде голямо“, добавя Маккиони. „Но Венеция е доказателство, че с изобретателност и без съвременни технологии древните строители са създали нещо, което е издържало векове. Те не са учили геотехника, но са направили всичко точно както трябва.“
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
