Лиъм Финдли сподели за необичайната си работа за The Guardian - да създава и бутилира ужасяващи миризми за увеселителни паркове и къщи на ужасите.
Мога да ви опиша как точно мирише страхът: на изпражнения, повръщано, урина и пот. Знам, защото работата ми е да го "бутилирам" като аромат. Аз съм професионален консултант по специфични аромати, което означава, че създавам миризми за увеселителни паркове и атракции на ужаса. Моята роля е да предизвиквам страх у хората чрез обонянието им. Ако съм свършил работата си добре, посетителите искат да запушат устата си, да извикат или просто да избягат.
През последните пет десетилетия компанията, за която работя – AromaPrime – е разработила стотици аромати за тематични паркове, музеи и различни други обекти. Създавали сме исторически ухания, като миризма на улица от Викторианската епоха за музей, и въображаеми – например зомбита за атракции на ужаса. Един от любимите ми проекти беше създаването на аромати на динозаври за изложба. Работили сме и с пациенти с Алцхаймер в домове за възрастни, като сме създали "ароматни кутии", които предизвикват щастливи спомени – например с ухание на круши.
Винаги когато получа задание, първо преглеждам съществуващите ни формули, за да почерпя вдъхновение. Мисля за различни комбинации, които може да са подходящи. Например, когато трябваше да измисля как да мирише дъхът на вампир, комбинирах химикали с миризма на кръв и метал, след което добавих нотки на гниещо месо.
Нямам опит като парфюмерист по класическия смисъл. Започнах кариерата си в дизайна на тематични паркове и ескейп стаи, а преди да се захвана с миризмите, работех като дизайнер в AromaPrime. Но бързо бях пленен от мистерията и техническите предизвикателства при създаването на нови аромати.
Често ме питат дали не ми омръзва да съм обграден от ужасни миризми. Всъщност ситуацията е обратната – с времето станах почти имунизиран към тях.
Правим и тестове, за да установим кои аромати предизвикват най-големи писъци. Не винаги получаваме желания ефект. Веднъж тествахме миризма на гниеща плът за атракция „Тексаско клане с резачка“ в САЩ. Вместо да се изплашат, хората излязоха от преживяването гладни за бургери – уханието било твърде близо до това на варено месо!
За нас е изключително важно да познаваме детайлния сценарий на атракцията, защото разположението на аромата е ключово. В началото на маршрута често впръскваме по-приятни миризми, като бебешка пудра или прясно окосена трева, за да създадем илюзорно усещане за сигурност. После, когато посетителите свият зад ъгъла и се натъкнат на страховит клоун с резачка, ги посреща отвратителен аромат. Тази внезапна смяна обърква мозъка и прави хората още по-податливи на уплаха.
Когато трябва да решим как би трябвало да ухаят измислени същества, тръгваме от реални еквиваленти – например, едно блатно чудовище може да мирише на комбинация от кал и застоялост. А за исторически детайли, като дъха на T-Rex за изложба в Природонаучния музей, се допитваме до специалисти: научихме, че между зъбите на динозаврите често е оставало месо, което допринасяло за особения аромат – това ни даде отправна точка.
Наскоро създадох аромат на вълнест мамут за фирма, специализирана в исторически събития. Клиентът искаше уханието да е на пот, но проучването ми показа, че мамутите не са имали силна телесна миризма. Затова посетих ферма, за да усетя миризмата на овце и лами, и в рецептурата добавих нотки на мръсна вълна и тревисти изпражнения. Познатите аромати се създават сравнително бързо, но индивидуалните проекти понякога отнемат месеци в търсене на съвършената формула. Най-дълго ни е отнело шест месеца да финализираме един аромат.
Складът ни в Манчестър вероятно е най-вонящото място във Великобритания. Навсякъде има рафтове със стотици шишенца – от „ябълки“ до „урина от зебра“. Моите лични фаворити са уханията на мухлясали библиотеки или дървесен дим – в тях има нещо носталгично и извън времето.
Често ме питат дали нося маска през целия ден или дали не ми тежи да съм заобиколен от толкова крайни миризми. Истината е, че с времето привикнах и даже понякога не ги забелязвам. Ето защо тестовете с външни участници са толкова полезни: само те могат да ни кажат как една миризма действа на неопитния нос. Най-силната реакция предизвикват аромати като „сок от боклук“ или „гниеща риба“ – такива, които се усещат мигновено, още като отвориш капака.
Случвало се е да разлеем шише неведнъж и резултатът е потресаващ. Ароматите се правят на основата на масла и почти не могат да се изчистят от текстил или други меки повърхности, ако попаднат там. Имаше случай, когато влязох в склада точно преди Хелоуин – тогава бяха изложени всички най-ужасяващи аромати. Беше толкова отблъскващо, че носът ми буквално изтръпна, а очите ми се насълзиха. В този момент бих предпочел дори да мушна носа си в шише с „повръщано“, само и само да не усещам тази натрапчива воня. Може би това ви дава представа колко силна може да бъде работата с ароматите на страха.
С това изказване Лиъм Финдли приключи разказа си за нетипичната си професия.
Вие бихте ли работили като консултант по миризмите?
