М еждународен екип от учени от Австралия, Китай и Германия постигна исторически пробив в областта на офталмологията и биологията, разгадавайки продължаващата от десетилетия загадка за това как точно човешкото око вижда цветовете. Резултатите от иновативното изследване, публикувани в престижното научно списание „Сайънс“, разкриват за първи път атомните структури на молекулите в окото, които са пряко отговорни за цветното зрение. Изясняването на точната роля на тези молекули, известни в науката като „опсини на конусите“ (или колбичките), помага да се обясни как възникват някои от най-честите зрителни нарушения на дълбоко молекулярно ниво.
Scientists have revealed the atomic structures of the eye molecules responsible for colour vision, solving a decades-old mystery.https://t.co/myHNFDbHEb
— The Star (@staronline) June 27, 2026
Опсинът представлява силно специализиран протеин, намиращ се в колбичките – клетките в ретината на човешкото око, благодарение на които успяваме да разграничаваме нюансите. Почетният професор от Австралийския национален университет и съавтор на изследването Тревър Ламб обяснява, че за да се разбере целият процес на улавяне на светлината и възприемане на цветовете, е било абсолютно задължително да се познава точната структура на тези светлочувствителни молекули. Човешкото възприятие за цвят се определя главно от относителното възбуждане на три вида конусовидни фоторецепторни клетки, съдържащи тези протеини, които са чувствителни съответно към червения, зеления и синия спектър. Всеки от тези три вида опсини преобразува съответната светлина в химически сигнали, които се изпращат към мозъка и се трансформират в цветно изображение.
Голямото откритие в изследването показва, че макар и трите вида опсини да съдържат една и съща светлочувствителна молекула – ретинал (производна на витамин А), всеки от тях се свързва с нея по уникален и различен начин. Именно тази структурна специфика позволява на човешкото око да улавя различните дължини на светлинните вълни. Проучването разкрива и фундаментални различия в скоростта, с която трите вида опсини реагират на светлина. Учените правят аналогия с бързата скорост на затвора при фотоапаратите – наличието на цветнореактивни молекули в очите ни, които се включват и изключват изключително бързо, ни позволява да виждаме перфектно детайлите и цветовете на обекти в движение при ярка дневна светлина.
Докато структурата на протеина родопсин, намиращ се в пръчиците (клетките за виждане при слаба светлина и нощем), е разгадана още преди десетилетия, молекулите на цветното зрение оставаха енигма. Успехът днес е възможен единствено благодарение на достъпа до най-съвременните и модерни микроскопски техники. В дългосрочен план това епохално откритие може да помогне на световната медицина да разработи много по-ефективни и таргетирани методи за лечение на сериозни нарушения на зрението, като например дистрофия на колбичките и цветна слепота (далтонизъм), тъй като в масовия случай тези заболявания се дължат именно на дефекти в съдържащите се в клетките опсини.
