„Трафикантът“ връща Клинт Истууд в топформа

К огато достигнат възрастта от 88 г., повечето хора отдавна са се оттеглили от професиите си. На тази възраст Клинт Истууд не само продължава да режисира средно по един филм на всеки две години, но и изпълнява главната роля в най-новия си проект, озаглавен „Трафикантът” и достъпен по кината от 1 февруари.

На свой ред повечето хора биха изкоментирали, че на подобна възраст човек отдавна е преживял най-добрите си дни като професионалист и вероятно е крайно време да се пенсионира с достойнство.

Е, Истууд е изключение и на това правило.

На 88 г. той все още разказва истории не по-зле, от който и да е именит режисьор, и „Трафикантът“ е доказателството за това.

Лентата е криминална драма, изпълнена с носталгия, която се манифестира на екрана под формата на западнали клубове на ветерани от войните, забавна кънтри музика и редица други намигвания на режисьора към миналото. Същевременно Истууд категорично бяга от негативната страна на това чувство и гледа на настоящето единствено с добра воля и желание да бъде разбран.

Във вероятно най-красноречивата в този аспект сцена главният герой Ърл Стоун спира на магистралата, за да помогне на млада тъмнокожа двойка да смени спукана гума на автомобила си. Стоун с усмивка на уста заявява, че обича да помага на негрите, използвайки именно тази дума, с което шокира двамата тъмнокожи, които веднага го молят да не ги адресира по този начин.

Сцената е бързо и яростно разкритикувана от редица мои колеги в американската преса, които

залепват на „Трафикантът“ етикета „расистки“

в крещящата си нужда от напълно излишна политическа коректност. По този начин те несъзнателно доказват валидността на твърдението, което Истууд заявява чрез тази сцена – че в наши дни тежестта на думите е започнала да надхвърля контекста и отношението, с които се казват, и действията, които ги акомпанират.

Способността да включва подобни послания и наблюдения върху обществения ред и дискурс в на пръв поглед праволинеен сюжет за възрастен мъж, който приема да превозва наркотици, за да издържа семейството си, е сред най-ясните белези на опитния и изкусен разказвач. Истууд за пореден път се доказва именно като такъв с икономичните си диалози и целеустремения си сценарий.

Във филмите му, независимо от предмета на сюжетите им, никога не е имало излишни сцени, грандиозни речи, театралничене и изгубено време в стила на раздути, пренаситени с думи драми като тези, които често претендират за престиж, критическо одобрение и златни статуетки. Всяка минута от лентата винаги има за цел да упражни определено емоционално въздействие върху зрителя.

В това отношение „Трафикантът“ е типичен филм на Клинт Истууд.

Времетраенето на лентата е под два часа и въпреки това е заредена с достатъчно човешки противоречия и майсторски изградено напрежение, за да се нарече както добра драма, така и добър трилър.

Истууд играе главната роля на Ърл Стоун с равни дози чар и горчивина, мъдрост и наивност, едновременна способност да се справя с живота и безпомощност пред прогреса на времето и социалния строй. Представянето му е автентично, забавно и трогателно. А за тежестта на легендарното му име в Холивуд в наши дни най-красноречиво говори поддържащия актьорски състав.

Макар и само за по няколко екранни минути и съответно реплики, във филма се появяват Лорънс Фишбърн, Майкъл Пеня, Анди Гарсия и Брадли Купър, само и само за да имат възможността да участват в проект на Клинт Истууд. Всеки един от тях би могъл да оглави актьорския състав на продукция с бюджет от 50 милиона долара, каквато е „Трафикантът“, но тук с готовност заемат второстепенни роли спрямо главния герой на големия Истууд.

Измежду тях безспорно най-важен за сюжета е персонажът на суперзвездата Купър,

когото Истууд вече използва в главната роля в най-успешния си проект от финансова гледна точка - „Американски снайперист“ от 2014. Отношението на двамата им персонажи до голяма степен отразява и благосклонната им връзка в реалността – по-възрастният вижда по-младия като свое копие и се опитва да му помогне да избяга от грешките му.

На Купър е предоставен и единствения бляскав екшън момент от цялото действие в сцена, в която светкавично поваля мускулест мъжага по подозрение, че е наркодилър. Да, „Трафикантът“ е базиран на криминален сюжет, но не очаквайте да видите в него преследвания, престрелки или юмручни схватки – това просто не е целта на филма.

Ядрото на лентата е героят на Истууд и неговото семейство,

пресъздадени на екрана от Даян Уест, реалната дъщеря на режисьора – Алисън, и Талиса Фармига. Горчивите им взаимоотношения са движещата сила зад действието, а не някакво традиционно, цинично клише от криминалния жанр.

След проблематичния „15:17 до Париж“ от края на миналата година мнозина отписаха Истууд като престарял и твърде закостенял в разбиранията си за модерното общество и кино. С „Трафикантът“ живата легенда се завръща в топформа и показва, че още има истории, които може да разкаже – и, ако е умен, светът ще продължи да го слуша.

Още за кино четете ТУК.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.