Р ъкописът на Войнич отдавна озадачава и очарова историците и обществеността.
Този късно-средновековен документ е покрит с илюстрации на звезди и планети, растения, зодиакални символи, голи жени и сини и зелени течности. Но самият текст – за който се смята, че е дело на петима различни писари – е шифрован и предстои да бъде разбран.
В статия, публикувана в Social History of Medicine съавторката Мишел Л. Луис предполага, че полът е една от темите, подробно описани в ръкописа – и че най-голямата диаграма представя както пола, така и зачеването.
Voynich Manuscript; a book with illustrations written in an unknown writing system. Parchment on which it was written has been carbon-dated to early 15th century (1404-1438 CE) and is thought to have been created in Italy during Italian Renaissance.
— Archaeo - Histories (@archeohistories) April 14, 2024
Manuscript took its name from… pic.twitter.com/O5HXQV5JvC
Късно-средновековна сексология и гинекология
Изследванията на ръкописа на Войнич разкриха някои улики за неговия произход. Въглеродното датиране осигурява 95% вероятност кожите, използвани за направата на ръкописа, да са от животни, умрели между 1404 и 1438 г.
Въпреки това, най-ранният му сигурно известен собственик е бил сътрудник на императора на Свещената Римска империя Рудолф II, който е живял от 1552 до 1612 г., което оставя повече от век липсваща собственост.
Някои илюстрации (зодиакалните символи, дизайн на корона и особена форма на стената на замъка, наречена лястовича опашка) показват, че ръкописът е направен в южните германски или северноиталиански културни области.
Един раздел съдържа илюстрации на голи жени, които държат предмети в близост до или ориентирани към гениталиите си. Те не биха принадлежали само на билков или астрономически ръкопис.
За да бъдат осмислени тези образи, изследователите проучват културата на късносредновековната гинекология и сексология – които лекарите по онова време често наричат „тайните на жените“.
This late-medieval document is written in encoded text that has yet to be cracked.
— The Conversation - Australia + New Zealand (@ConversationEDU) April 16, 2024
But, as Keagan Brewer (@Macquarie_Uni) writes, its numerous illustrations provide clues about its content. https://t.co/HZHNSQHTIt
Разгледан е баварският лекар Йоханес Хартлиб (около 1410–1468 г.), който е живял около времето и мястото, където е направен ръкописът на Войнич.
Хартлиб пише за растенията, жените, магията, астрономията и баните. Той също така препоръча използването на "тайни букви" (като шифър, тайна азбука или подобни) за затъмняване на медицински рецепти и процедури, които могат да доведат до контрацепция, аборт или стерилитет.
Въпреки че тайната му азбука не е оцеляла, анализирането на работата му помага на учените да разберат нагласите, които биха вдъхновили използването на шифроването по това време.
Например, Хартлиб изпитва силно опасение относно това, че „женските тайни“ стават широко известни. Той се притеснявал, че писанията му могат да улеснят извънбрачния секс и че Бог ще го осъди, ако това се случи.
Voynich Manuscript Finally Decoded? Medieval Sex Secrets May Hide in Mysterious Text https://t.co/yX1WyPpVsd
— ScienceAlert (@ScienceAlert) April 17, 2024
В своите нешифрирани писания той или отказва, или се колебае да пише по определени теми, като следродилни вагинални мехлеми, сексуално удоволствие на жените, твърдения, че жени раждат животни, „правилните“ коитални позиции за зачеване, промяна на либидото диетични съвети и информация за отровни, халюциногенни, контрацептивни или абортиращи растения.
Пишейки за мъжете аристократи на народен баварски (а не на академичен латински), Хартлиб казва, че подобно знание трябва да бъде ограничено от проституиращите, обикновените хора, децата и в някои случаи от самите жени – които стават все по-грамотни.
Като човек, който цени хетеросексуалния брак и "скромността" на жените и който осъжда похотта, разврата и проституцията, той е напълно конвенционален за своята среда.
Цензура
Ако подобни нагласи са били широко разпространени тогава, широко разпространена ли е била и цензурата върху женските тайни? Краткият отговор е: да.
По време на изследването са декодирани редица шифри от този период (но нито един от ръкописа на Войнич). Най-дългият е 21-редов шифър от късно-средновековна Северна Италия, който прикрива рецепта с гинекологични приложения, включително аборт.
Открити са и много примери за автори, които се самоцензурират, или за читатели, изтриващи или унищожаващи информация в гинекологични и/или сексологични текстове. Цензорите често скриват само няколко думи, обикновено генитални термини или имена на растения в рецептите – но понякога премахват цели страници или глави.
Един баварски ръкопис включва рецепти за невидимост и магически заклинания за сексуално принуждаване на жени, след което две страници са премахнати. Цензорът пише, че това премахване е извършено „не без причина“.
@CNSpaceStation Hey there , did you heard of the voynich manuscript , i was thinking maybe its from mars when it was habitable study the codex voynich manuscrip if the plants could be from another planets. pic.twitter.com/Pf0qqYOExQ
— Virtuosi (@Valentinople) April 12, 2024
Розетките
Анализирайки илюстрациите на Войнич през този обектив, учените предполагат, че Розетите – най-голямата и най-сложната илюстрация в ръкописа – представят късното средновековно разбиране за пола и зачеването.
Предположението на учените е в съответствие с патриархалната култура на времето и разрешава много от очевидните противоречия в ръкописа. Също така позволява да бъдат идентифицирани няколко от характеристиките на илюстрацията.
В късното средновековие се е смятало, че матката има седем камери, а вагината - два отвора (един външен и един вътрешен).
Смятало се също, че матката има два рога или шипа, които можем да видим в горния десен и долния десен кръг.
"Учените се надяват, че бъдещите изследвания на ръкописа ще подходят към него през подобна призма. Може би, с достатъчно улики, можем да намерим начин най-накрая да декодираме този неуловим текст", казва Кийгън Брюър, научен сътрудник, Департамент по медии, комуникации, творчески изкуства, език и литература, Университет Макуори.
Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.
