В историята на всяка млада нация има моменти, които тя би предпочела да забрави, но които обясняват почти всичко в нейния характер. За България един такъв момент е мразовитият 22 февруари на 1887 г. Това е времето, в което романтиката на Възраждането окончателно се сблъсква с цинизма на държавния интерес, а вчерашните братя по оръжие стават палачи един на друг.
Всичко започва в тишината на софийските и русенските кабинети, където призракът на Русия витае по-силно от всякога. След като княз Александър Батенберг е принуден да напусне престола, страната е в политическа безтегловност.
Регентът Стефан Стамболов, със своята желязна воля, се опитва да откъсне България от руската орбита, но за голяма част от офицерския корпус това изглежда като измяна към „Освободителката“. На 19 февруари 1887 г. тлеещото недоволство избухва в Русе и Силистра. Това не е просто преврат, а опит за „спасение“ на нацията чрез щиковете на армията.
Начело на бунта в Русе застава майор Атанас Узунов – човекът, когото цяла България боготвори като защитника на Видин по време на Сръбско-българската война. Заедно с него е и Олимпи Панов, блестящ стратег и бивш военен министър. Тези мъже не са авантюристи – те са героите от Сливница, оръдията на българската слава.
Трагедията им обаче се крие в това, че подценяват едно ново явление в българския живот: умората от преврати и зараждащата се лоялност към държавния ред, представляван от Стамболов. Вместо масова подкрепа, бунтовниците срещат съпротивата на цивилни граждани и верни на правителството части. След кратка и хаотична стрелба по дунавския бряг, бунтът е смазан. Узунов е заловен, докато се опитва да се спаси през ледовете на Дунав – ранен, предаден и върнат в града, който само ден по-рано го е приветствал.
Без милост
Стамболов, който вярва, че „държавата се крепи на страха и закона“, не проявява никаква милост. Той знае, че ако прости на героите, ще окуражи следващите бунтовници. Военнополевият съд заседава мълниеносно. Само три дни след началото на бунта, в ранното утро на 22 февруари, край русенската крепост „Левент табия“, настъпва финалният акт.
Малко известен и смразяващ факт е достойнството, с което тези мъже посрещат смъртта. Олимпи Панов отказва превръзка на очите – иска да види за последен път небето на България, за която е проливал кръвта си. Атанас Узунов, запазвайки офицерското си хладнокръвие до последен дъх, сам командва взвода за екзекуции, изричайки финалното „Огън!“. Девет души са разстреляни в снега, а труповете им са оставени като предупреждение.
Последствията от този разстрел отекват десетилетия наред. С този кървав акт Стамболов успява да спаси независимостта на България от руското влияние, но на цената на дълбоко морално разцепление. Армията е обезкървена от най-способните си кадри, а терминът „офицерски бунт“ се превръща в синоним на трагедията „брат срещу брата“.
- Забравената саможертва на „Бялата роза“
На тази дата, точно преди 83 години, в Мюнхен нацистката машина за убиване се задейства с необичайна скорост. Само три часа след произнасянето на присъдата, трима членове на съпротивителната група „Бялата роза“ (Weiße Rose) са обезглавени.
В центъра на историята са брат и сестра – Ханс Шол (24 г.) и Софи Шол (21 г.), заедно с техния приятел Кристоф Пробст (23 г.). Те не са шпиони или диверсанти. Те са студенти в Мюнхенския университет, които просто отказаха да си затварят очите пред ужаса.
Заедно със своя професор по философия Курт Хубер, те създават „Бялата роза“ – група, която разчита на ненасилствена съпротива. Между 1942 и 1943 г. те написват и разпространяват шест листовки, които призовават германския народ към пасивна съпротива срещу Хитлер. Техните думи са плашещо прозорливи: „Ние няма да мълчим. Ние сме вашата нечиста съвест. Бялата роза няма да ви остави на мира!“.
Крахът: Една фатална грешка
На 18 февруари 1943 г. Софи и Ханс отиват в университета с куфар, пълен с шестата им листовка. В момент на безразсъдна смелост Софи хвърля последната пачка листи от горния балкон в аулата на университета. Този жест е видян от един портиер – заклет нацист, който незабавно заключва вратите и предава младежите на Гестапо.
Следват четири дни на брутални разпити. Софи Шол показва такова хладнокръвие, че дори нейният разпитващ по-късно признава, че е бил впечатлен от момичето. Тя заявява в лицето на съдиите: „Това, което написахме, е и мнението на много други. Те просто не смеят да го изразят.“
Процесът е воден от печално известния Роланд Фрайслер – „кървавият съдия“ на Рейха, който крещи на обвиняемите, че са държавни изменници. Присъдата е смърт. Но нацистите се страхуват от тези деца. Те се страхуват, че ако процесът се проточи, студентите в Мюнхен ще избухнат в бунт. Затова екзекуцията е насрочена за същия следобед.
В 17:00 ч. гилотината в затвора „Щаделхайм“ пада за първи път. Последните думи на Ханс Шол, които отекват в двора, са: „Да живее свободата!“.
Последствията: Вятърът на промяната
Нацистите се опитват да заличат „Бялата роза“, като арестуват и екзекутират десетки други, свързани с групата. Но те допускат грешка – последната, шеста листовка, е изнесена тайно от Германия, стига до Великобритания и през есента на 1943 г. съюзническите самолети пускат милиони копия от нея над германските градове.
Гласът на Софи и Ханс, който Гестапо се опита да заглуши с гилотина, внезапно завалява от небето над целия Рейх.
Още събития на 22 февруари:
- 1540 г. – Мари дьо Гиз е официално коронована за кралица на Шотландия.
- 1928 г. – Със спектакъла Копелия се поставя началото на българския балет.
- 1943 г. – Холокостът и България: България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери.
- 2014 г. – Украинският президент Виктор Янукович е отстранен от длъжност след масови протести, след като се отказа от споразумение за асоцииране с Европейския съюз
Родени:
- 1732 г. – роден е първият американски президент Джордж Вашингтон
- 1899 г. – роден е българският художник Дечко Узунов
- 1975 г. – родена е американската актриса Дрю Баримор („Извънземното“, „Батман завинаги“, „Ангелите на Чарли“)
Починали:
- 1512 г. – умира италианският мореплавател Америго Веспучи
- 1797 г. – умира немският барон Барон Мюнхаузен
- 1987 г. – умира американският художник Анди Уорхол
