Н ай-успешната българска мис, достигнала до 6-о място в международния конкурс „Мис Свят“ - Жени Калканджиева, е позната с острия си ум и непримирим дух.
През годините сме виждали как тя приема много предизвикателства, с които се справя с лекота, а сега Мис България е изправена пред ново начинание - да се превърне в Мис Пепеляшка.
Това ще се случи в едноименния формат на 3 февруари в 21:00 ч. по NOVA, когато Жени ще се размени с Александра Александрова от Бойчиновци и ще заживее с ежедневието на Северозапада.
А дали ще се справи - предстои да разберем.
Какво разказа тя обаче за живота на село, за хората в Бойчиновци, за трудностите и премеждията, изплашило ли я е нещо и би ли заживяла далеч от града - вижте в интервю с Калканджиева за Наталия Такова-Мазгарева от Vesti.bg:
- Здравей, Жени! Мис България става Мис Пепеляшка. Обаче не е ли по-често обратното явление?
- По принцип никой не се ражда Мис България. И „пепеляшките” имат своя път да извървят, докато станат Мис България. Тези, които обичат да експериментират, като мен, не се страхуват да обърнат поглед назад.
- А смущава ли те явлението, че „пепеляшки“ искат да бъдат „миски“ и по-скоро виждаш в това романтичен наивитет или безпардонен план?
- Всички сме чели приказката за Пепеляшка с щастливия край. Хората имат всякакви мечти и вярват в хепи енда. Много момичета си мислят, че да станат „Мис” е именно тяхната приказка с хепи енд.
- Изведнъж съдбата (и форматът „Мис Пепеляшка“) те отведе от София чак в Бойчиновци. Какво беше първото ти впечатление от хората в Бойчиновци?
- Много стойностни, работливи и добри хора. Скромни и честни.
- Сигурна съм, че знаеш, че това е един от най-бедните райони в България. Би ли могла да направиш съпоставката между столицата и Северозапада – какво усети най-много като различие?
- Няма задръствания, не стоях на светофари, страхотно! Не видях мрачни хора. Хората изглеждат по своему щастливи, не са претенциозни, алчни. Имат си дом. Няма го среса, злобата, завистта и динамиката, които тук ни побъркват.
- Как обаче местните се справят с трудностите там? И те ли трябва да се справят, или държавата трябва да намери начин да разреши демографския и икономически проблем там според теб?
- Местните се справят някак си, въпреки трудностите. Но държавата не трябва да абдикира. Без нея не е възможно решаването нито на демографския, нито на икономическия проблем в региона.
- А ти с какви трудности се сблъска в дома, в който отиде? Какви задължения трябваше да изпълняваш, които в ежедневието ти не са ти привични?
- Тежък физически труд, чистене на обор, доене на крави, различен режим и друга динамика на живот.
- Ти си борбен човек, но със сигурност е имало нещо, което ти се е сторило най-трудно и малко или много е пречупило желанието ти да участваш към дадения момент. Кое беше то и как го преодоля?
- Не е имало нищо, което да ми се стори непреодолимо трудно. Бях наясно, че отивам там, за да направя експеримент със себе си.
- Какво най-много ти липсваше като удобство от твоя реален живот?
- Стресът ми е липсвал (Смее се). Липсваше ми най-много детето. Липсваше ми и моят дом - човек се чувства най-спокойно, комфортно и уютно в собствения си дом.
- А без какво си даде сметка, че можеш да живееш преспокойно?
- Без суетата и интензивния светски живот.
- Замисляла ли си се някога да замениш градския живот с този на село?
- Мислила съм си дали бих могла да живея по-различно, в друга държава или в друг град. Но, ако градът е по-малък от София, ще ми стане скучно. Аз съм социален човек, обичам да общувам с много хора, а животът на село е малко по-изолиран.
- И накрая – какво научи за себе си от този експеримент?
- Обстановката и ситуацията не ми бяха крайно нетипични - аз съм израснала на село при баба, доила съм овце, ходила съм на язовира. Научих все пак, че човек може да се справи с всичко, не трябва да спира да опитва нови неща, да търси, да не се страхува да прави промени. Хората влизат в коловоз и ги е страх да излязат от него, за да не сбъркат. Трябва да са по-безстрашни, да бъдат по-смели, да пробват, да експериментират, да са търсачи. Не съм сигурна, че след смъртта има друг живот, затова аз постоянно правя нови неща и по този начин се чуствам щастлива и с усещането, че живея пълноценно и истински.
А ето и какво каза тя пък за "Здравей, България":
