О громните изправени камъни във външния кръг на Стоунхендж действат като усилвател и причиняват ехтене, за да подобрят речта и музиката в церемонии, провеждани хиляди години преди появата на съвременната акустика. Това сочи ново изследване, за което съобщава „Лайф Сайънс“.
Драматичните звукови ефекти, включително повтарящото се ехо, са били непознати за повечето хора, които се събирали там, въпреки че някои от тях може да са наблюдавали подобни ефекти в пещерите и в каньоните, казват изследователите.
Констатациите помагат да се обясни част от дългогодишната мистерия на археологията - какъв ефект са имали древните обекти и сгради, като каменни кръгове, погребални камери и древни храмове, върху звуците.
В случая на Стоунхендж, който е построен преди около 5000 години в равнината Солсбъри в Югозападна Англия, „усилването е подпомагало речевата комуникация, а реверберацията (отражение на звукови вълни в затворено помещение или ограничено пространство) е подобрявала музикалните звуци“, пишат учените.
Разгадаха откъде идват мегалитите на Стоунхендж
Изследванията им се основават на подробни проучвания на геометрично точен мащабен модел с размер една дванадесета от размера на Стоунхендж, както вероятно е изглеждал по време на разцвета си, преди около 4200 години.
От решаващо значение е, че моделът паметник включва и пълен външен кръг от 30 изправени пясъчни камъни и техните прегради, наречени „сарсени“ – идващо от „сарацини“, средновековно английско име за арабски мюсюлмани, което е започнало да се използва за всичко, което се смята за езическо. Днес във външния кръг са останали непокътнати само 17 сарсенови стълбове и седем прегради, а неотдавнашни изследвания сочат, че те вероятно са били добивани наблизо.
New research recreates the sacred soundscapes of Stonehenge...
— Graham Hancock (@Graham__Hancock) September 3, 2020
https://t.co/eUmCV929C0
Водещият изследовател Тревър Кокс подчертава значението на точното пресъздаване на Стоунхендж, както е изглеждал, за да може екипът му да научи как е звучал по това време. Те измерили нивата на звука на множество места около моделния паметник, както в рамките на външния каменен кръг, така и извън него, използвайки много високочестотни звуци, за да компенсират неговата миниатюрна скала - 12 пъти по-голяма от честотата на конструкциите, една дванадесета от нормалния им размер. „Такива техники се прилагат от 30-те години на миналия век за мащабни модели на концертни зали и оперни театри, но те никога досега не са били използвани върху модел на Стоунхендж“, каза Кокс.
Антична акустика
Проучванията показват, че речта, произведена във външния кръг, се усилва от пръстена от стоящи камъни с между 10% и 20%, или около 5 децибела, в сравнение с речта на открито. Те също така откриват, че камъните отразяват до средночестотни звуци в кръга, със средно време на реверберация от 0,64 секунди. Но те откриват и че речта или музиката, произведени в кръга, се чуват много трудно извън него - и това предполага, че подобни дейности в центъра на Стоунхендж са се провеждали в полза на малцина привилегировани.
Но въпреки, че ефектите на Стоунхендж от реверберацията и усилването са били от голямо значение, Кокс каза, че те не изглеждат основната причина, поради която Стоунхендж е построен.
Техниката вече може да се използва в подземни погребални камери, а екипът на Кокс се надява да разгледа по-нататък акустиката на Пръстена на Бродгар, стоящи камъни на шотландските Оркнейски острови, и неолитните каменни кръгове в Португалия и Испания.
