С ъдбата ѝ е необикновена. Индийска принцеса спасява живота на цели еврейски семейства от нацисткия терор по времето на Втората световна война. Принцесата е била бунтарка и в личния си живот, съобщи Deutsche Welle.
Ето нейната история.
"Не е важно дали спасяваш един или десет човешки живота - ти спасяваш от човеколюбие. И това е основното."
Принцеса Кетрин Хилда Дюлип Сингх, дъщеря на последния махараджа от империята на сикхите, избира жизнения си път против всякакви условности. Имала е например смелостта да живее открито с друга жена във времена, когато хомосексуалните връзки са били преследвани и наказвани. И не само това – тайно тя е спасявала хора от нацисткия режим.
Нейната история се разчува едва в последните години – благодарение на британския биограф Питър Бенс, който в продължение на 20 години проучва семейство Дюлип Сингх чрез писма и документи. В свое интервю от 2023 година той казва: „Тя не е гонила слава – затова за нея не са били написани книги. Но хората, които е спасила, продължават да разказват нейната история. Благодарение на нея са оцелели цели семейства, пръснати по целия свят“.
Princess Catherine Hilda Duleep Singh also known as "The Punjabi Schindler" was the second daughter of Duleep Singh (the last Maharaja of the Sikh Empire) and Bamba Muller (an Egyptian who had been raised by Christian missionaries).⠀ pic.twitter.com/2MropZy039
— The ਸੋਚ (Sōch) Podcast (@TheSochPodcast) March 14, 2023
Пътят на бунтарката с кралски произход
Кетрин е родена в Съфолк, Англия, през 1871 година, далеч от родината на баща си. Бившият махараджа е само на десет години, когато е принуден да предаде страната си и знаменития диамант „Кохинор“ на британците, след като те завоюват Пенджаб – родината на семейство Дюлип Сингх.
Сваленият владетел получава пенсия от британската корона, след като признава британското правителство. Жени се за Бамба Мюлер, която има германски и етиопски корени, раждат им се шест деца, от които Катрин е четвъртото. Семейството живее в изгнание, но под покровителството на кралица Виктория, която е кръстница на Кетрин.
Принцесата следва в Оксфорд и заедно със сестрите си се бори за правата на жените, включително за техните избирателни права. Но най-вече личният ѝ живот показва докъде наистина са се простирали смелостта и свободолюбието ѝ.
Годините в Германия
Кетрин поддържа близки отношения с германската си гувернантка Лина Шефер, а след смъртта на родителите си дъщерята на махараджата заминава с нея за град Касел. Там двете живеят заедно повече от 30 години във вила, която съществува и до ден-днешен. Отношенията им никога не са признати официално – те са истинско предизвикателство спрямо тогавашните социални норми. Двете жени остават неразделни до смъртта на Лина през 1937 година.
A Sikh princess. A fearless rebel. Catherine Hilda Duleep Singh defied both empire and expectations living openly in a same-sex relationship in early 1900s Germany and helping Jewish families escape the horrors of Nazism.#Pride #History pic.twitter.com/Z9IC14vPc4
— The Pakistan Affairs (@ThePKAffairs) June 3, 2025
Отначало Кетрин се чувства в Германия като у дома си – двете с Лина посещавали например редовно Байротския фестивал. Но когато на власт идва Хитлер, всичко се променя – Германия престава да бъде сигурно място за Кетрин.
„Да имаш тъмна кожа и да си хомосексуален в нацистка Германия е било изключително опасно“, обяснява Питър Бенс. Той попада на писма, в които приятелите ѝ предупреждават Кетрин, че нацистите я следят и я молят да бяга. Но Кетрин отказва да напусне страната.
Самотната спасителна мисия
Въпреки постоянно увеличаващата се опасност за нея самата, Кетрин използва средствата и връзките си, за да помага на еврейски семейства в Германия да напуснат страната и да започнат нов живот в Англия. Тя пише препоръки, помага финансово, поема гаранции, за да могат бежанците да получат лични документи.
Един от най-известните примери за това е семейство Хорнщайн. Бащата Вилхелм Хорнщайн, еврейски адвокат, удостоен с отличия като ветеран от Първата световна война, е арестуван по време на ноемврийските погроми от 1938 година и е изпратен в концлагер. Освободен е при условие, че незабавно ще напусне Германия. Кетрин организира бързата евакуация на Вилхелм, съпругата и детето му във Великобритания.
Десетилетия по-късно се стига до продължението на тази история. През 2002 година при Питър Бенс идва мъж с името Майкъл Боулс, който му съобщава: „Майка ми, чичо ми, леля ми, баба и дядо са били спасени от принцеса Кетрин. Без нея нямаше да ме има“. След това се изяснява, че Майкъл Боулс е внук на Урсула Хорнщайн.
Живот, изпълнен с хуманизъм
Кетрин настанява в дома си в Бъкингамшър семейство Хорнщайн, както и други бежанци: един цигулар, както и лекар със съпругата му. Тя освен това се застъпва за правата на евреите, които са интернирани в Англия като „вражески чужденци“ - нещо, което е било особено жестоко спрямо хора, избягали от нацистите.
„Мисля, че тя има огромен принос. Било е жестоко време и мнозина са предпочитали да си затварят очите пред случващото се. Кетрин също е можела да каже – това не ме засяга. Но тя решава, че това ще е делото на нейния живот“, обяснява Бенс.
Кетрин умира през 1942-ра на 71 години, тя остава без деца. Пожелала е прахът ѝ да бъде погребан до Лина Шефер в Касел. В продължение на много години Кетрин остава забравена, но сега Питър Бенс преговаря с властите в Касел, за да бъде признат общият гроб на Кетрин и Лина. „Мисля, че това ще ѝ хареса. Те са прекарали целия си живот заедно, тя е обичала Лина повече от всичко на света.“
Принцесите на съпротивата
Питър Бенс работи сега по нова книга, посветена на Кетрин и сестрите ѝ София и Бамба – под заглавието „Принцесите на съпротивата“. Веднъж Бенс нарича Кетрин "индийския Шиндлер", сравнявайки я с германеца Оскар Шиндлер, който спасява живота на близо 1200 евреи от Краков. Макар че Кетрин не е успяла да спаси толкова много хора, отношението на Бенс към нея е еднозначно: „Не е важно дали спасяваш един или десет човешки живота, ти спасяваш човек, който има различен цвят на кожата, друга религия, друга култура. Ти спасяваш от човеколюбие – и това е основното“.
На сайта на бившия ѝ университет за Кетрин пише следното: „Истинска икона на ЛГБТИ общността. Тя рискува живота си заради любимия човек и въплъщава в живота девиза на своя университет: „Да приемаш отхвърлените“. Кетрин прави нещо повече – тя ги спасява“.
