Б ронзовият медалист от седмия сезон на „Игри на волята“ Александър Александров споделя впечатленията си минути след последната битка в Дуранкулак. Участието си определя като най-тежкото изпитание, през което е преминавал, а класирането на трето място – като потвърждение, че постоянството му е било оправдано.
„Никога не съм се отказвал, дори в моменти, в които тялото ми отказваше, а духът трябваше да поеме цялата тежест“, казва той.
По думите му сезонът се отличава с голяма натовареност, глад, постоянен физически и психологически натиск, както и с промени във форматa, които поставят участниците в непрекъснато конкурентна среда.
Оценка за победителя и представянето на финала
Александров определя победителя Мирослав като напълно заслужил титлата. „Мирослав е атлет, който във всяка битка показва постоянство, сила и концентрация“, казва той.
Във финалната битка Александров заявява, че е дал „100 процента от себе си“, но технически детайл – велурени ръкавици – го е забавил на етапа с чувалите. Въпреки това не е прекратил участието си и е стигнал до финалната линия.
Най-тежките изпитания в сезона
Един от най-критичните моменти за него е елиминационната битка срещу д-р Петров, както и физическият тест с 650-килограмова вагонетка, извършен при температура от 38 градуса след пет дни в Изолатора. „Това беше преломен момент за целия ми престой“, коментира той.
Александров изброява и травмите, които ще помни дълго – разкъсан менискус, обелени пръсти, олющени длани, хематоми и синини. Според него физическите последствия са очаквани, но не са били пречка да доведе участието си до край.
Мотивацията: лична причина и подкрепа от семейството
Една от основните причини Александров да се включи в кастинга е дъщеря му Сандра, която е на 11 години. „Тя искаше да види възможностите ми на Арената“, казва той. Според него сблъсъкът между поколенията в сезона е бил естествено преодолян, защото трудностите са били до такава степен физически и психологически интензивни, че различията между участниците са ставали второстепенни.
Алекс подчертава, че не е професионален атлет и не разчита на социални стратегии. Това, по думите му, е оформило подхода му – фокус върху задачите, а не върху интригите.
Поглед към възстановяването след финала
Александров благодари за получен подарък от Avène и коментира, че възстановяването му предстои. „Най-накрая ще мога да се погрижа за себе си, за да възстановя тялото си от всички тежки изпитания“, казва той. Макар физическите последици да са значителни, той подчертава, че психическата устойчивост е била най-важният фактор за цялото му участие.
Как иска да бъде запомнен
На въпроса с какво иска да остане в паметта на зрителите, Александров отговаря ясно: „С усмивката си, с позитивизма си и с факта, че винаги съм се борил за честна, чиста и справедлива игра.“
Според него това е най-важното послание, което иска да остави след участието си – че спортният дух и уважението към правилата трябва да стоят над всичко останало.
Какво още сподели след последната битка
Алекс разказва, че финалът е бил силно емоционален и физически натоварващ. Подчертава, че в последните минути на дуела срещу Мирослав е разчитал единствено на воля. „В Игрите има моменти, в които тялото свършва и остава само духът“, казва той.
Какво още сподели Алекс минути след последната си битка в Дуранкулак? Гледайте цялото видео, за да разберете.