Н а 14 ноември Българската православна църква почита паметта на Свети апостол Филип – един от дванадесетте Христови ученици и проповедник на Божието слово по света. В народния календар денят е познат като Филиповден и се смята за границата между есента и зимата, както и за последния ден преди началото на Коледните пости, които започват на 15 ноември и продължават до Бъдни вечер.
Свети Филип бил родом от Витсаида в Галилея, родното място и на апостолите Петър и Андрей. Още от младини бил жаден за истина и знание.
Когато чул Христовата проповед, веднага Го последвал, без да се колебае. Именно той довел при Иисус и своя приятел Натанаил, като му казал: „Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона и пророците!“ (Йоан 1:45)
След Възнесението на Христос апостол Филип проповядвал в Сирия, Азия и Фригия, където вършел чудеса и обръщал мнозина към християнството. В град Йерапол (днешна Турция) той приел мъченическа смърт – разпънат с главата надолу, а вярващите по-късно погребали тялото му с почести.
Филиповден – границата между есента и зимата
В българската традиция Филипковден бележи момента, когато земята се „заключва“ за зимата, а змиите и влечугите се скриват под нея до пролетта. Народът казвал: „Филип земята заключва, Никола сняг докарва, а Варвара и Сава го месят“.
Смятало се, че от този ден нататък започва истинската зима – времето на дългите вечери и домашните обреди.
Последният ден за блажно – трапезата на Филиповден
Филиповден е последният ден преди започването на Коледните пости, затова вечерта на 14 ноември се подрежда богата блажна трапеза, наричана още „Филиповска вечеря“.
По традиция на масата се слага:
- печено пиле или свинско месо,
- сирене, масло и яйца,
- топла пита с мляко или мед,
- вино или ракия, с които се вдига наздравица „за здраве и берекет“
След тази вечер обаче, от 15 ноември до Бъдни вечер, започват Рождественските (Коледни) пости – време на въздържание и духовно пречистване. Затова се казва, че на Филиповден се прощава с месото, а „който се прехрани на Филип, гладен ще е по Коледа“.
Поверия и обичаи
- На Филиповден жените не работели тежка работа – не предели, не тъчели и не крояли дрехи, за да не „изпълзят змии през лятото“.
- Домът се прекадявал с тамян, за да се изгони злото и болестите, а на огнището се варяло жито и тиква за плодородие.
- В някои краища оставяли орехи с имената на членовете на семейството край огъня – по това дали орехът се е спукал се гадаело кой ще бъде здрав и щастлив през идната година.
Народни легенди за апостол Филип
В българските легенди Свети Филип е представян като пазител на земята и хората от злите сили на зимата. Според едно поверие, той заключвал вратите на подземния свят, за да не излязат навън болести и духове, докато слънцето се „крие“.
В други предания от Родопите Филип е ловец, който гони змиите, докато не се приберат под земята – затова денят му е почитан като защитен празник.
Кой празнува имен ден
На 14 ноември имен ден празнуват: Филип, Филипа, Фильо, Филипа и всички, носещи производни на това име.
Името Филип идва от старогръцкото Philippos – „обичащ конете“, и е символ на вяра, благородство и сила на духа.