З нойни погледи, пурпурни устни и безкрайни примамливи интриги – фаталната жена се превръща в един от стълбовете на старото холивудско кино. Този архетип не само оформя представата за женската сила на екрана, но и проправя пътя за някои от най-емблематичните актриси в историята, чието присъствие продължава да вълнува зрителите и днес, пише HELLO!
Независимо дали сте заклет почитател на ретро киното или познавате Стария Холивуд основно чрез имена като Мерилин Монро, почти сигурно сте виждали тези легендарни дами или поне сте усещали ехото от тяхното влияние върху съвременното кино. Но какво се случва с актрисите, които въплътиха фаталната жена, след като славата им започва да избледнява?
От прехода към „говорещите филми“ през 30-те години до бляскавия Златен век на 40-те и 50-те, актриси като Рита Хейуърт и Барбара Стануик завладяват екраните със своята харизма, елегантност и магнетизъм. В следващите редове ще проследим живота и съдбата на тези легенди – включително на една икона, която продължава да властва и днес – и ще изследваме трайното въздействие на най-емблематичните фатални жени в историята на Холивуд.
- Мерилин Монро
Незабравимата холивудска бомба Мерилин Монро извървява пътя от Норма Джийн до най-разпознаваемата филмова звезда в света. С платинените си къдрици, отличителния дрезгав глас и неподражаем комедиен талант тя превръща филми като „Джентълмените предпочитат блондинки“ (1953) и „Някои го предпочитат горещо“ (1959) в културни ориентири, предефинирайки представата за това как блясъкът и уязвимостта могат да съществуват едновременно на екрана.
Зад фасадата на секссимвол обаче Мерилин все по-силно се разочарова от внимателно изградената си публична персона и се бори да бъде възприемана сериозно като актриса. През 1954 г. тя основава собствената си продуцентска компания Marilyn Monroe Productions, която продуцира хитовата романтична комедия „Принцът и танцьорката“ (1957).
Преждевременната ѝ смърт през 1962 г., когато е едва на 36 години, обявена за „вероятно самоубийство“ вследствие на свръхдоза сънотворно, остава една от най-болезнените и обсъждани мистерии в историята на Холивуд. Десетилетия по-късно Мерилин Монро продължава да бъде помнена както с магнетичната си екранна сила, така и с неуморния си стремеж да подобри положението на жените в киноиндустрията.
- Рита Хейуърт
Родена като Маргарита Кансино, Рита Хейуърт използва семейния си танцов опит и природната си красота, за да се превърне в една от най-големите холивудски легенди. Наричана от медиите „Богинята на любовта“, тя покорява публиката с хипнотичното си екранно присъствие.
Освен че е най-популярното пин-ъп момиче сред американските войници по време на Втората световна война, златният ѝ период през 40-те години е белязан от класики на филмовия ноар като „Гилда“ (1946) и „Дамата от Шанхай“ (1947), които окончателно я утвърждават като върховната фатална жена.
След бляскава кариера и пет брака – сред които с Орсън Уелс и принц Али Хан – Рита разкрива диагнозата си за болестта на Алцхаймер с ранно начало през 80-те години. Тя умира през 1987 г. на 68-годишна възраст. Макар да се оттегля от Холивуд още през 70-те, остава обичана от публиката, а публичността около диагнозата ѝ привлича вниманието към заболяването и стимулира финансирането на научни изследвания.
- Джейн Ръсел
Джейн Ръсел се превръща в сензация още с ролята си в „Изгнаникът“ (1943), който я обявява за „най-вълнуващата нова екранна звезда“ на годината. Бързо се утвърждава като чувствена и изтънчена фигура и става една от най-търсените актриси в Холивуд.
През 50-те години тя затвърждава статута си с емблематичното си участие редом до Мерилин Монро в „Джентълмените предпочитат блондинки“ (1953). Подобно на своята колежка, Ръсел основава продуцентска компания заедно с първия си съпруг Боб Уотърфийлд, използвайки популярността си, за да отстоява по-добри условия за жените в индустрията.
Освен актриса, Джейн е и страстна певица, често гостуваща в предавания като „Шоуто на Ед Съливан“. Макар да се оттегля от киното през 70-те години, тя се появява епизодично в телевизионни продукции. Джейн Ръсел умира през 2011 г. на 89-годишна възраст, оставяйки след себе си образа на една от най-трайните икони на Холивуд.
- Глория Греъм
Макар за широката публика да остава най-позната с ролята си на флиртуващата Вайълет Бик в „Животът е прекрасен“ (1946), именно този филм проправя пътя на Глория Греъм към статута ѝ на суперзвезда на филмовия ноар. Тя получава номинация за „Оскар“ за „Кръстосан огън“ (1947) и печели статуетката за „Лошото и красивото“ (1952).
Кариерата ѝ обаче е засенчена от скандали през 50-те години, включително противоречив брак и пластични операции, за които се твърди, че повлияват на гласа ѝ. Това постепенно я изтласква към по-малки роли. След битка с рак на гърдата тя продължава да работи до рязко влошаване на здравето си през 1981 г., когато умира едва на 57 години. Въпреки кратката си кариера, Греъм остава една от най-влиятелните фатални жени в историята на жанра.
- Ким Новак
Изгряла през 50-те години, Ким Новак е замислена като новата звезда на Columbia Pictures и конкурент на Мерилин Монро. С енигматично присъствие и впечатляваща красота тя блести в ноар филми като „Pushover“ (1954) и „The Man with the Golden Arm“ (1955), а ролята ѝ във „Vertigo“ (1958) на Алфред Хичкок остава определяща за кариерата ѝ.
Въпреки успеха си, Ким постепенно се оттегля от Холивуд през 60-те години. „Трябваше да напусна, за да оцелея“, казва тя по-късно пред People. След години, посветени на рисуване и конна езда, тя се пенсионира окончателно през 1991 г. На 92 години актрисата получава награда за цялостно творчество на кинофестивала във Венеция.
- Вероника Лейк
С ледения си чар и емблематичната прическа „ку-ку“, Вероника Лейк се превръща в символ на екранната сирена на 40-те години. Заедно с Алън Лад тя създава незабравими образи във филми като „Този пистолет под наем“ (1942) и „Синята георгина“ (1946).
Към края на десетилетието обаче кариерата ѝ тръгва надолу заради алкохолизъм и здравословни проблеми. След дълго отсъствие от екрана тя се завръща за кратко през 60-те, но умира през 1973 г. едва на 50 години. Влиянието ѝ върху филмовия ноар остава ненадминато.
- Барбара Стануик
Започнала кариерата си още като тийнейджърка, Барбара Стануик се превръща в една от първите големи звезди на говорещото кино. От предкодексовите филми до ноар класиката „Двойно обезщетение“ (1944), тя изгражда репутация на силна, независима и често опасна жена на екрана.
С намаляването на ролите през 50-те години Стануик успешно преминава към телевизията, където също постига огромен успех. През 1982 г. получава почетен „Оскар“, а през 1990 г. умира на 82-годишна възраст, оставяйки неизличима следа в историята на Холивуд.
- Ава Гарднър
Израснала в скромно семейство в Северна Каролина, Ава Гарднър се превръща в една от най-пламенните и магнетични фатални жени на Златния век. От „Убийците“ (1946) до „Босоногата графиня“ (1954), тя пренася архетипа на фаталната жена в различни жанрове.
Личният ѝ живот, включително браковете с Мики Рууни, Арти Шоу и Франк Синатра, допринася за легендарния ѝ ореол. Последната ѝ роля е през 1986 г., малко преди да получи инсулт. Ава Гарднър умира в Лондон през 1990 г. на 67 години, а днес синя паметна плоча в Найтсбридж напомня за нейното безсмъртно наследство.