Т ази година Холивуд е подготвил поне два филма, посветени на любимата детска приказка "Снежанка и седемте джуджета".
През юни се очаква да излезе "Снежанка и Ловеца" с участието на Чарлийз Терон в ролята на Злата кралица, а от тази седмица в българските кина вече се върти "Огледалце, огледалце", където същата роля е поверена на Джулия Робъртс.
С ревюто на този филм можем да продължим след уговорката, че това е лента, която ще се приеме най-добре от децата.
Продукцията обаче е и за "по-зряла" аудитория, като придружаващите родители няма да се чувстват ощетени.
Вероятно наивният на моменти сценарий и присъщата двуизмерност на приказните герои е причината Джулия Робъртс да приеме идеята за участието си в продукцията като "ужасна".
След разговор с режисьора Тарсем Сингх ("Клетката") обаче, "хубавата жена" приема предложението.
Като зрители сме й благодарни, защото един филм е толкова добър, колкото добър е злодеят му, а носителката на "Оскар" за ролята си в "Ерин Брокович" се справя блестящо с ролята си на Зла кралица.
Джулия гради образа по-скоро като самовлюбена, повърхностна, саркастична примадона,
отколкото деспотична вещица, както повелява традицията.
Всъщност през цялото време режисьорът и сценаристите са опитват да избегнат приказните клишета.
Сценарият върви по ръба на истинската приказка за Снежанка и седемте джуджета, но в много случаи завива в неочаквана посока или взима елементи от други приказки.
Джуджета крадци, качени на кокили, принцеса, която спасява принц, Зла кралица, която си търси съпруг, са само част от оригиналните моменти.
Филмът започва със стилизирана анимация, която разкрива предисторията на кралството и главните герои.
Следва кралско празненство, на което кралицата играе шах.
Това е денят, в който принцеса Снежанка навършва 18 години, но партито не е за нея, а самата тя не е поканена.
Кралицата държи под ключ младото момиче, което решава да избяга.
С това слага началото на верига събития, които водят принца на Валенсия в двора.
Банкрутиралата кралица иска да се ожени за него и да прибере парите му.
За да е сигурна, че заварената й дъщеря няма да й попречи, Злата кралица, по съвет на Огледалцето (тук ролята е поверена отново на Джулия Робъртс), решава да убие Снежанка.
И това е основната част, в която филмът се доближава до приказката.
Следват комични ситуации, повечето от които можете да видите в трейлъра към лентата.
Тези, които не са включени там, са леко наивни, поради което са смешни само на децата или роднините на сценаристите.
Основната сила на филма е в приказната атмосфера, създадена от режисьора. Красивата сценография и оригиналните костюми допълват усещането за вълшебство.
Оригинален е изборът на Снежанка - младата Лили Колинс, дъщеря на Фил Колинс,
има онова обаяние и палав поглед, което прави Одри Хепбърн мега звезда. Дебелите вежди на принцесата приковават погледа към лицето й и допълват усещането за естествена красота и непорочност.
Друг приятен персонаж е принцът на Валенсия - Алкот (Арми Хамър). Той е симпатичен и забавен, но развитието на сценария остава усещането, че героят е по-скоро част от квотата за голи до кръста мъже, които да примамват женската аудитория, отколкото за пълнокръвен образ.
Колоритен и ценен за филма е образът на Брайтън (Натан Лейн) - дясната ръка на Кралицата. Може би героят напомня на колегата ви - подмазвач и страхливец, който гради кариера, пълзейки в краката на шефа.
"Огледалце, огледалце" е една различно разказана версия на "Снежанка и седемте джуджета".
След тълпите вампири и върколаци, които нападнаха киното, за децата и тийнейджърите ще бъде глътка свеж въздух и един кошмар по-малко да видят класическа приказка, разказана с фантазия и сред красив декор.
За по-възрастните остава удоволствието от поредната среща с фантазията на индийския режисьор Сингх и всеобщата любимка Джулия Робъртс. В края на лентата зрителите могат да видят как би изглеждала звездата на своя 320-ти рожден ден.
