К лиматичните промени пренаписват законите на природата, а едно от най-опасните явления в атмосферата е напът да стане още по-разрушително. Според две нови мащабни проучвания, затоплянето на планетата променя структурата на бурите, което ще доведе до по-редки, но значително по-големи и опасни ледени късове, падащи от небето.
В изследване, публикувано в научното списание Nature Climate Change, екип от учени от Университета на Нов Южен Уелс (UNSW) в Сидни разкрива, че географското разпределение и сезонността на градушките се изместват. Условията, благоприятстващи появата им, се преместват към полюсите и се изместват от лятото към зимата. Това означава, че региони в Северна Европа, Канада, югоизточната част на Австралия и Южния остров на Нова Зеландия ще бъдат изложени на много по-голям риск.
Паралелно проучване, ръководено от Шии Джан от Пекинския университет и публикувано в Nature, доказва, че градушките ще стават все по-унищожителни. Използвайки компютърни симулации на базата на данни от 14 000 реални бури, учените прогнозират, че до 2100 г. честотата на градушките с размер, по-голям от едро топче, ще нарасне с между 38% и 47% в зависимост от нивата на парниковите емисии.
— Unlikely Buddha (@Unlikely_Buddha) June 9, 2026
В атмосферата се заформя истинско „дърпане на въжета“, предизвикано от глобалното затопляне. От една страна, по-топлият въздух задържа около 7% повече влага за всеки градус повишение на температурата. Тази влага е основното гориво за мощни бури, които създават силни възходящи въздушни течения (възходящи потоци). Тези потоци улавят ледените частици в облаците и ги превъртат многократно в замръзналите слоеве, позволявайки им да растат до гигантски размери – колкото грейпфрут или ананас, преди да паднат към земята.
От друга страна обаче, затоплянето на атмосферата повишава границата на замръзване, което означава, че ледените късове трябва да преминат през много по-дебел слой топъл въздух, докато падат.
„Големите градушки също се топят, но те са достатъчно масивни, за да достигнат земята като огромни късове лед. По-малките ледени зърна обаче са силно засегнати. Те могат да се стопят напълно по пътя си надолу и да се превърнат в обикновени дъждовни капки“, обяснява метеорологът Цинхонг Джан от Пекинския университет.
Резултатът от този климатичен парадокс е ясен: в бъдеще ще имаме по-малко на брой, но далеч по-екстремни и разрушителни ледени бури.
Тази промяна ще има тежки икономически последици. В световен мащаб градушките вече причиняват щети за около 80 милиарда долара годишно. Промяната в сезонността – по-чести градушки през зимата и пролетта – поставя под огромен риск зимните култури като пшеницата, за сметка на летните като царевицата. Особено уязвима е Европа, където според данни на Euronews случаите на тежки градушки са скочили с 267% за последните пет години, а само за сезоните през 2022 и 2023 г. загубите на континента надхвърлиха 5 милиарда евро годишно.
Учените предупреждават, че макар градушките да остават едно от най-трудните за локално прогнозиране явления, тенденцията е неоспорима. Колкото повече се затопля планетата, толкова по-голям ще става рискът от падащи ледени бомби, което налага спешна промяна в стандартите за строителство, застраховането и защитата на селското стопанство.
