П олът ни е записан в гените ни, може да бъде ясно определен за всеки човек и не се променя през целия живот. От една страна е жената, от друга - мъжът - принцесата и рицарят. А между тях? Ничия земя, съобщи Deutsche Welle.
Мнозина разсъждават по този начин. Сред тях са американският президент Доналд Тръмп, който още с встъпването си в длъжност в новия си мандат обяви, че има само два пола. Подобно мнение сподели и лидерът на германските християндемократи Фридрих Мерц по време на своя дебат срещу настоящия канцлер Олаф Шолц.
Хората, които твърдят, че има два пола, се уповават на науката, или по-конкретно - на биологията. Но научният консенсус по въпроса всъщност е различен от това, което те си представят: Полът е спектър. Ако искаме да запазим бинарността, можем да поставим мъжа и жената в двата полюса. Но между тях далеч не е празно.
Няма само два варианта за хромозимите
XX хромозоми = жена, XY хромозоми = мъж. Още в училище ни учат, че така възниква полът. Хората с XX хромозоми обикновено образуват вагина, матка и яйчници в утробата. XY създава пенис и тестиси.
Разбира се, половите хромозоми са важни, но полът не се създава толкова лесно. Например има хора, които външно приличат на жени, но имат в клетките си “мъжките" полови хромозоми XY, както и обратното. Как е възможно това?
Ген, който се намира на късото рамо на Y хромозомата и се нарича SRY, определя дали в ембриона ще се образуват тестиси или не. Ако например този ген не се чете поради мутация, той остава "безмълвен", т.е. не се образуват тестиси въпреки XY хромозомите. От друга страна, тестисите могат да растат при хора с XX хромозоми, ако генът (вероятно по време на клетъчното делене) премине към X хромозомата и бъде прочетен.
Това поставя въпроса доколко е правилно полът да се определя след раждането, както се прави в момента, единствено на база на неговите видими външни характеристики?
1,7% от хората са интерсексуални
Естествените аномалии в половите хромозоми са многобройни. Това може да окаже влияние и върху видимите полови характеристики, т.е. гениталиите. Сред тях също има няколко градации между напълно развития пенис и видимата отвън част на клитора.
Хората, които не могат да бъдат ясно причислени към един от бинарните полове, се наричат интерсексуални или интер*. Организацията на обединените нации (ООН) изчислява, че 1,7% от населението на света принадлежи към тази група. Толкова горе-долу са и червенокосите хора по света. От 2018 г. насам полът при тези хора в Германия може да бъде вписан в регистъра за раждания в графа "други". Различна принадлежност към пола се признава и в други страни, като Австралия, Бангладеш и Индия.
Между другото: полът може да се промени и по-нататък в живота, или по-точно - половите жлези. Китайски изследователи установяват това в проучване върху мишки. Отговорни са гените DMRT1 и FOXL2, които обикновено балансират развитието на яйчниците и тестисите. Ако има промяна в тези гени, половите жлези при възрастни бозайници могат да се променят от едната крайност в другата.
"Мъжките" и "женските" хормони всъщност са общи
"Тестостеронът е мъжкият хормон, а естрогените и прогестерона са хормоните на жените." Но и това не е точно така. Мъжете, жените, както и транс хората, имат тези полови хормони в телата си. Нивата на прогестерон и естрадиол (най-ефективният естествен естроген) при възрастни и от двата пола почти не се различава.
Ако се търси бинарност в нивата на хормоните, по-скоро трябва да се прави разлика между следните два пола: "бременна" и "не бременна" според обзорно американско проучване. Защото само при бременните жени нивата на естрадиол и прогестерон са много необичайни в сравнение с останалите хора.
Децата не могат да бъдат разграничени по пол преди пубертета, ако се гледат половите им хормони. Едва в пубертета нивата на тестостерон започват да варират, така че средно мъжете имат повече тестостерон от жените. Но дори тази разлика е надценена според последните констатации - поради пропуск в изследванията, тъй като тестостеронът е бил проверяван само при мъжете, а естрогените - само при жените.
Днес се провеждат специфични изследвания върху хормоналното припокриване на половете. Също така беше открито, че нивата на хормоните зависят в значителна степен от външни фактори и не са, както се предполагаше по-рано, чисто генетично предопределени. Така например бъдещите бащи имат по-малко тестостерон по време на бременността на партньорката си. От друга страна, предполагаемите женски хормони естрадиол и прогестерон се формират все повече, когато хората се състезават за господство - поведение, което, като стереотип, се приема за мъжко.
Женски и мъжки мозък?
"Но жените мислят много по-различно от мъжете, нещо трябва да е различно в мозъка им!" Разбира се, има разлики между мозъка на мъжете и жените. Този при мъжете средностатистически е по-голям. Отделните мозъчни сектори също се различават по средния си размер, плътността на връзките, вида и броя на рецепторите.
Въпреки това дори тук изследователите не могат да идентифицират точно мъжкия или женския мозък. Всеки мозък е доста уникален и в отделните си части по-скоро прилича на полова мозайка. Между другото, това се отнася и за мозъка на транссексуалните, който също е бил изследван подробно: по отношение на отделните части от мозъка, транс хората понякога са по-близо до пола, с който се възприемат, но понякога и по-близо до пола, с който са определени при раждането.
По тези причини търсенето на категорична бинарност на половете може да бъде отхвърлено. Всеки "биологичен" аргумент в тази посока просто не е научен. Полът е толкова сложен и разнообразен, колкото и хората, които го носят.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
