М инавали ли сте покрай стара къща, на чиято фасада има малка паметна плоча с надпис „Тук е живял...“? Вероятно да. А спирали ли сте, за да прочетете какво пише на нея?
Именно от този въпрос започва историята на проекта „Адресът на историята“ - инициатива на група ученици от Първа английска езикова гимназия в София, които са си поставили амбициозната задача да съберат на едно място домовете, училищата и местата, свързани с личности, оставили трайна следа в българската история.
Днес тяхната платформа historyaddress.bg вече съдържа стотици исторически адреси от цялата страна и постепенно се превръща в своеобразна дигитална карта на националната памет.
„Информацията съществува, но е невидима“, разказа за Vesti.bg Георги Петков, председател, Сдружение „Адресът на историята“. По думите му в България никога не е съществувал единен и леснодостъпен архив, който да събира систематизирано адресите на значимите български личности, придружени от снимки, биографична информация и географско местоположение.
Как се роди идеята за „Адресът на историята"?
Идеята за проекта „Адресът на историята“ се ражда от едно просто наблюдение, разказва председателят на Сдружение „Адресът на историята“ Георги Петков. По думите му хората ежедневно минават покрай сгради, на чиито фасади има паметни надписи от рода на „тук е живял...“, но рядко спират, за да ги прочетат.
„Информацията съществува, но е невидима. Осъзнахме, че липсва не само вниманието на хората, но и инструментът, който да го привлече“, посочва Петков.
Той отбелязва, че досега не е съществувал единен, централен и леснодостъпен архив за цялата страна, в който всеки да може да открие систематизирана информация за домовете на значими български личности - адрес, снимка, биография и местоположение на карта.
„Решихме да го създадем“, казва Георги Петков.
Колко души участват и как е организирана работата?
Зад инициативата стои екип от седем души, които тази година завършват или вече са завършили 12-и клас. Според Петков работата е организирана по ясно разпределени направления, които включват теренна документация и фотография, исторически проучвания и проверка на информацията, уеб разработка и поддръжка на платформата, както и комуникация в социалните мрежи.
Председателят на сдружението посочва, че с началото на следващата учебна година екипът планира да привлече нови участници. Идеята е към проекта да се присъединят ученици, които да продължат и разширят започнатата работа.
Организацията вече функционира като официално регистрирано сдружение с нестопанска цел. То е вписано в Търговския регистър и разполага с приет устав и управителен съвет.
По какви критерии подбирате личностите и обектите?
Подборът на личностите и обектите в платформата се извършва по три основни критерия, обяснява Георги Петков. На първо място, съответната личност трябва да е оставила доказан принос в националната история, науката, културата, изкуството или обществения живот на България.
Второто условие е наличието на верифициран адрес, потвърден от поне два независими източника. Третият критерий е физическата сграда да съществува и да може да бъде документирана.
По думите на Петков екипът съзнателно не се ограничава само до най-популярните исторически фигури. Напротив, значителна част от платформата е посветена на личности с огромен принос за страната, чиято памет постепенно е започнала да избледнява с времето.
Колко адреса са картографирани до момента?
Събраната до момента информация показва и мащаба на проекта. По думите на Георги Петков в базата данни вече са включени около 630 адреса на значими български личности.
От тях 200 адреса са публикувани на сайта с пълна документация, включваща снимки, биографична информация и геолокация. Други 200 са в процес на активно проучване, за да бъдат установени точните им координати и да бъдат окончателно верифицирани адресите им.
Останалите обекти вече са идентифицирани и предстои да бъдат обработени и публикувани. „Работата никога не спира“, подчертава Петков.
Кои са най-интересните места, които сте открили?
Сред най-впечатляващите открития за екипа са адреси, свързани с едни от най-значимите личности в българската история, политика и култура. Според Георги Петков обаче истинската стойност на проекта не е в отделните сгради, а в историите, които те пазят.
„Всеки адрес носи своя история и именно в това е магията на проекта, зад всяка фасада се крие живот, решения и дела, оформили България“, казва той.
Сред местата, които екипът откроява, е домът на Атанас Буров на ул. „Московска“ №41 в София, един от най-влиятелните български политици и финансисти на XX век. В платформата присъства и домът на Цветан Радославов, автора на музиката на българския химн, както и домът-музей на Христо Смирненски. Сред включените столични адреси са още домовете на Иван Вазов и Пейо Яворов.
Извън София проектът насочва вниманието към родната къща на Тодор Бурмов край Габрово, родната къща на Константин Стоилов в Пловдив, дома на Никола Недкович в града, както и дома на Аргир Куюмджиоглу, сградата, в която днес се помещава Регионалният етнографски музей.
По думите на Петков всяко от тези места е не просто архитектурен обект, а разказ за хората, които са допринесли за изграждането на българската държава и национална памет.
Откривали ли сте неизвестни факти по време на работата?
Работата по издирването и документирането на адресите често води и до неочаквани открития. Според Георги Петков екипът непрекъснато попада на нови факти и сведения, но най-значимото откритие всъщност не е свързано с конкретна историческа подробност.
„Може би най-силното откритие не е конкретен факт, а закономерност“, казва той.
По думите му платформата събира историите на множество учени, писатели, политици и общественици, които са имали съществен принос за развитието на България, но днес имената им са почти непознати за широката публика.
„Някога са били известни, уважавани, четени. Днес тънат в забрава. Това не е изключение, това е правилото“, отбелязва Петков.
Именно тази тенденция е една от основните причини за съществуването на проекта. Според него съхраняването на паметта за тези личности е не по-малко важно от документирането на самите сгради, в които са живели и работили.
Как протича процесът на проучване и верификация?
За да гарантира достоверността на информацията, екипът на „Адресът на историята“ следва стриктен и многоетапен процес на проучване и верификация. По думите на Георги Петков всяко изследване започва с работа по първични и специализирани източници.
Екипът закупува и проучва мемоари, биографични изследвания и исторически монографии, от които извлича всички налични данни за адреси и местоживеене на значими български личности.
След това следва етап на дигитална проверка. Изследователите сверяват информацията чрез стотици интернет страници, електронни биографични издания и академични публикации. Събраните данни се обединяват, сравняват и подлагат на кръстосана проверка.
Петков подчертава, че в платформата се публикува единствено информация, потвърдена от поне два независими източника. Данните, които все още не отговарят на този стандарт, не се публикуват, а остават в работния архив до получаването на допълнителни доказателства и окончателна верификация.
Какви трудности срещате?
Въпреки постигнатите резултати, работата по проекта е съпътствана от редица предизвикателства. Според Георги Петков трудностите не са случайни, а системни, което всъщност подчертава необходимостта от съществуването на подобна инициатива.
Един от основните проблеми е липсата на централизирана информация. Данните за историческите адреси са разпръснати в стотици книги и още повече интернет източници. Често те са непълни, противоречиви или дори изцяло неверни. По думите на Петков в България не съществува единен национален архив на историческите адреси, който да събира и систематизира подобна информация.
Допълнително затруднение създава и фактът, че самите сгради са разпръснати из цялата страна. Много от тях нямат никаква обозначителна плоча или знак, който да подсказва, че на това място е живяла личност с важен принос към българската история. Дори когато подобни обозначения съществуват, те често остават незабелязани от минувачите.
Проблем представлява и съхраняването на архивната информация. Според Петков голяма част от сведенията за исторически адреси са били изгубени с времето, а в много случаи са изчезнали завинаги заедно с хората, които са ги помнели.
Заради това всеки нов адрес, включен в базата данни, изисква сериозна изследователска работа. „Всеки верифициран адрес в нашата база данни представлява часове, понякога дни работа“, посочва той.
Именно тези трудности, според председателя на сдружението, придават особена стойност на проекта. „Ние вършим работа, която иначе не се върши“, подчертава Георги Петков.
Проектът „Адресът на историята“ е не просто в дигитална карта на значими български личности, а опит за възстановяване на една често пренебрегвана част от националната памет. От случайно разпилени следи в книги и архиви до систематизирана онлайн платформа, инициативата на учениците от Първа английска езикова гимназия показва, че историята не съществува само в учебниците, а и по улиците, по които минаваме всеки ден.
Зад всяка сграда, адрес и фасада стои човешка съдба, а зад проекта стои усилието тези съдби да не бъдат забравени. Макар и започнал като ученическа инициатива, „Адресът на историята“ се оформя като устойчив архив на националната памет с ясната амбиция да направи невидимото видимо и да върне историите там, където принадлежат: в ежедневието на хората.
