Ч овекът зад едно от най-обичаните и успешни телевизионни предавания у нас -„Като две капки вода“ - режисьорът и продуцент Кирил Киров - Кико гостува в новия епизод на „Елизабетско Podcast“. Пред водещата Елизабет Методиева той говори откровено за цената на успеха, за маските, които носим всеки ден и за живота зад кадър. Какъв човек е Кико извън работата и защо признава, че личният му живот често остава на заден план?
Кико разкрива, че още от малък е знаел какво иска - да стане режисьор, въпреки че дори най-близките му хора не са вярвали в този път. Днес той е категоричен, че успехът идва с много труд и жертви, а загубите са тези, които изграждат силните характери. Според него няма успял човек, който да не е дал много неща от себе си по пътя нагоре.
В разговора той коментира и работата си по обичаното от цяла България предаване за имитации „Като две капки вода“ като признава, че е имал доста притеснения около новия сезон 14 - “Сезонът Слънце” и участниците в него. Кико сподели, че е време форматът да се отвори за кастинг и към непопулярни лица.
Кико говори открито и за вътрешния свят на човека - за страха от това „какво ще си кажат хората“, който е дълбоко вкоренен в българското общество и за причините много хора да избягват да търсят помощ от психолози. Самият той споделя, че повече от 20 години работи със специалисти и вярва, че психичното здраве изисква ежедневна грижа. “Ако не обичаш себе си, трудно можеш да обичаш и другите” - споделя откровено той.
Разговорът преминава и през личния му живот - дългогодишните връзки, любовта, която търси и дава и признанието, че често е бил толкова отдаден на работата си, че е пренебрегвал личния си живот многократно. Днес до него има жена, но Кико остава верен на убеждението, че в съвременния свят хората твърде лесно се отказват един от друг - „swipe-ват“ не само в телефоните си, но и в живота.
Той засяга и редица социални теми - от липсата на толерантност и приемане до абсурдите в обществото и медийната среда. Според него е крайно време добрите новини да започнат да имат повече място, а хората да се научат да приемат различното, вместо да го отричат.
Кико не подминава и темата за политиката, като признава, че е получавал покани да се включи в политически формации, но не вярва, че човек може да остане „чист“ в тази среда. Говори и за ежедневието - от любовта си към готвенето до промяната в навиците си като шофьор, воден от желанието за повече спокойствие и отговорност.
