Ч естваме паметта на светите апостоли Петър и Павел - Петровден.
Петър и Павел били най-видните сред апостолите на Иисус Христос. Средновековна традиция ги нарекла по гръцки „корифеи", което на български е предадено като „първовърховни". За Петър се говори в евангелията и в книгата „Деяния апостолски", а за Павел - в „Деяния апостолски" и в посланията му.
Апостол Петър, родом от галилейското градче Витсаида, бил един от дванадесетте ученици на Христос, призован заедно с брат си Андрей. Андрей пръв бил повикан и после основателно е наречен „първозвани", но Петър го „изпреварил" с усърдието и бързите си реакции на запитвания или действия на Учителя.
След Петдесетница апостол Петър проповядвал в Йерусалим, в Антиохия (Сирия) и накрая в Рим. Написал две послания до християните в Мала Азия. В тях препоръчва на вярващите: „Бъдете трезви, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като лъв обикаля и търси кого да глътне; противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви по света".
Апостол Павел не бил сред учениците на Христос, дори бил гонител на първата християнска общност, произлязла от повярвали в Христос юдеи. Но докато пътувал за град Дамаск да преследва там юдеите, преминали към християнството, му се явил Христос и оттогава гонителят коренно се променил - станал ревностен християнин и проповедник на новата вяра. Роден в разсеяние (диаспора), той насочил проповедта на вярата към хората извън Палестина и започнал да привлича в Църквата хора, които не са евреи. Проповядвал по цялото Средиземноморие, претърпял много изпитания и завършил живота си в Рим. Оставил 14 писма (послания), които са пространни и задълбочени разработки по въпроси на вярата.
Според преданието двамата апостоли пострадали в Рим на днешния ден в 67 г., по времето на император Нерон. Петър бил разпънат на кръст, а Павел - посечен с меч.
- Традиции, поверия и забрани
В народните представи празникът е тясно свързан със земеделския цикъл, почитта към небесните сили и прехода към жътвата.
В народния бит Петровден придобива специфични измерения, силно повлияни от езическите вярвания, насочени към осигуряване на плодородие и предпазване на реколтата от природни бедствия. В много региони се смята, че свети Петър е господар на небесните ключове, които отварят и затварят небето за дъжд, и е пазител на рая.
Един от най-характерните обичаи на Петровден е свързан с приготвянето на „петровско пиле“. Това е празнична гозба, при която се жертва първото за сезона младо петле. В миналото се е вярвало, че жертвоприношението осигурява здраве и благополучие на дома. Преди консумацията ястието се освещава в църквата, а често се приготвя и „бял мъж“ – традиционно ястие от прясно сирене, брашно и масло.
Важна част от празника са петровските ябълки, наричани още „петровки“. Счита се, че преди Петровден не трябва да се ядат ябълки от ранните сортове. Вярва се, че ако човек хапне от тях преди празника, ще нарани душите на починалите си близки. Затова сутринта на празника жените носят от плодовете в църквата, за да бъдат осветени, след което ги раздават на съседи и близки за „помен на умрелите“.
Обредните практики включват и гадания за бъдещето, често свързани с жътвата. Хората наблюдават времето и поведението на животните, за да предскажат дали годината ще бъде плодородна. В някои райони на България се организират общоселски събори, известни като петровски събори, които включват хора, песни и общи трапези. Тези събития служат за заздравяване на общностните връзки и отбелязват времето, в което земеделците започват да се подготвят за интензивната жътвена кампания.Петровден заема важно място в българската културна идентичност, съчетавайки религиозното смирение с радостта от лятното изобилие. Празникът остава символ на почитта към труда и природата, като традициите, свързани с него, продължават да се спазват и до днес в много български села и градове.
