В тората пуническа война изправила Римската република срещу другата велика сила по онова време в Средиземноморието – Картаген, древен град, разположен в днешен Тунис. Картаген контролирал бреговата линия на Северна Африка и Иберийския полуостров. Рим се надявал да използва морското си господство, за да нахлуе и да принуди съперника си да приеме римските условия за мир.
За да осуети плановете им, Картаген се обърнал към своя най-велик пълководец, легендарния Ханибал, който измислил дързък план: Той щял да удари пръв, като нахлуе в Римската империя и принуди римляните да защитават собствената си територия. Но за да стигне до там, Ханибал трябвало да извърши един от най-смелите подвизи, предприемани някога от военачалник - трябвало да преведе войските си през Алпите.
Това означавало да се движите по неравен терен, сняг и лед и да преминавате през планински проходи, контролирани от свирепи местни племена, които можели да ги атакуват отвсякъде. А войските на Ханибал никак не били малки и пъргави - те включвали 70 000 мъже, 20 000 коня - и 37 слона.
On this day in 202 BCE, Hannibal is crushed at the Battle of Zama by a Roman army led by Scipio Africanus. Carthage surrenders. pic.twitter.com/XItpuSqeRM
— Military History Now (@MilHistNow) October 19, 2021
Това бил поход, изпълнен с опасности, който лесно можел да се превърне в един от най-големите военни провали в историята. И все пак Ханибал не само успял да преведе армията си през Алпите, но и им коствало само за 16 дни, според римския историк Тит Ливий.
„Ханибал трябвало да премине Алпите, защото иначе преместването на силите му в Италия по море щяло да е невъзможно, понеже нямал достатъчно съюзнически пристанища, за да предприеме такъв вид морска експедиция“, казва Ив Макдоналд, старши преподавател по древна история в Кардифския университет, и автор на биографията от 2015 г. „Ханибал: Елинистически живот“. „Той също се нуждаел от местна подкрепа в Римската империя, така че да стигне до северна Италия през Алпите означавало, че ще може да събере подкрепа от населението там, което вече било много враждебно настроено към римляните.“
Проследяване на маршрута на Ханибал през Алпите
Точният маршрут, по който Ханибал е минал през Алпите, се обсъжда повече от 2200 години. Но изследвания, базирани на древни находки на животински екскременти, предполагат, че картагенците са минали през Col de la Traversette, тесен проход в югоизточна Франция по протежението на границата с Италия, който е на около 7700 фута надморска височина.
Когато армията на Ханибал най-накрая достигнала Алпите в края на септември или началото на октомври 218 г. пр.н.е., зимата наближавала бързо. Нямали никакво време за губене. Войниците му били подготвени за студа и снега и вероятно имали сандали, които наподобяват съвременните котки, за да им осигурят повече сцепление.
General Hannibal of Carthage, Tunisia is one of the Greatest Ever Military Strategists. He was Rome's greatest enemy.
— Africa Facts Zone (@AfricaFactsZone) April 1, 2023
He led Carthage's main Army. He took a team of elephants across Southern Europe and Alps Mountains during the Second Punic War (218 BC– 201 BC). pic.twitter.com/sQoSPA94B5
Два века по-късно Ливий, чийто текст се основава на по-ранен картагенски разказ, си представял сцената. „Ужасното видение било пред очите им“, пише той. „Извисяващите се върхове, покрити със сняг, извисяващи се към небето, грубите колиби, вкопчени в скалите, зверове и добитък, сбръчкани и изсъхнали от студ, хората с техните буйни и дрипави коси, цялата природа, жива и нежива, скована от скреж : всичко това, както и други гледки, ужасът, който не може да се опише с думи, придали измерения на техните опасения. Докато първата картагенска колона предпазливо напредвала, племена се появявали навсякъде около тях“, според разказа на Ливий. „Ханибал бързо наредил на войските си да спрат и изпратил своите галски съгледвачи на разузнаване. На следващата сутрин той задържал по-голямата част от армията си в лагера, събрал група от най-смелите си и решителни пехотинци, а те крадешком се изкачили и намерили най-високите места, които можели да достигнат по маршрута.“ Както пише Ливи, „когато местните жители се появили на следващия ден, за своя изненада, видяли картагенските щурмови войски точно над главите си“.
Битки с племена
Въпреки това, племената видели колко трудно е за хората и животните от основната картагенска войска придвижването по този планински терен и решили да атакуват. Картагенците претърпели големи загуби. „Пътят, водещ до прохода, бил не само тесен и неравен, но и заобиколен от пропасти, така че и най-малкото движение или разместване на редиците карало много от животните да скачат от ръба с товара си“, пише римският историк Полибий .
„Ханибал и хората му също успели да нанесат големи поражения на нападателите си и след като ги прогонили, атакували и превзели близкия град на врага, където плененили войници, мулета и коне и заграбили храна достатъчна за няколко дни“, според разказа на Полибий.
Скоро след това Ханибал сключил мир с планинските вождове. Но те се оказали също толкова коварни, колкото и теренът, който обитавали и предприели нова изненадваща атака точно когато картагенската армия си проправяла път през особено трудна част от прохода. Ханибал и войниците му отново претърпели големи загуби, но успели да се преборят с нападателите. Силата на слоновете на Ханибал, които може да са принадлежали към изчезнал подвид от Атласките планини в Мароко и Алжир, се оказали ценно богатство. „Врагът бил ужасен от странния им външен вид и никога не посмели да се доближат до частта от колоната, в която се намирали те“, пише още Полибий.
2,200 years ago, a North African general almost destroyed the Roman Republic. Who was Hannibal of Carthage, and what, in the end, caused him to fail? https://t.co/GxJBmOa4Ie pic.twitter.com/1OJLDRYD9O
— Ancient Origins (@ancientorigins) July 1, 2022
В допълнение към лошото време, терена и враждебните местни жители, Макдоналд смята, че психологическото въздействие на престоя в Алпите е добавило към изпитанието на картагенците.
„Мисля, че понякога забравяме колко огромни и непроницаеми изглеждали тези планини, пълни с чудовища и митове за неговата армия. Войниците му вероятно са били ужасени от преживяването, времето е било сурово, мразовито и снежно.“
Освен издръжливостта, изобретателността също помогнала на картагенците да оцелеят при пътуването. Самият Ханибал получил признание от Ливий за това, че е измислил метод за проправяне на път през свлачища с помощта на развалено вино и огън, въпреки че, както отбелязва Макдоналд, „това може да е просто част от мита“.
„До деветия ден армията на Ханибал достигнала най-високата точка от маршрута, но мъжете се чувствали изтощени и обезнадеждени“, според разказа на Полибий. Виждайки тяхното отчаяние, Ханибал отишъл с коня си отпред. Той спрял армията и ги накарал да погледнат надолу към италианската долина По. „Оттук нататък всичко ще върви лесно – няма повече хълмове за изкачване“, казал генералът на хората си.
Спускането — също толкова коварно, колкото и изкачването
За нещастие слизането се оказало още по-стръмно и трудно от изкачването. В разказа на Полибий картагенците се подхлъзнали и се спуснали надолу по склона. „Било невъзможно човек да се задържи на краката си“, пише той, добавяйки, че „най-малкото препъване означавало падане, а падането плъзгане, така че настанало неописуемо объркване - хора и животни се спъвали и подхлъзвали едни върху други.”
„Времето било коварно по пътя надолу и това било най-голямото предизвикателство и вероятно станало причина за най-голямата загуба на животни“, казва Макдоналд. „Веригата от животни, които носели храна била силно намаляла, което означавало, че войниците и животните щели да гладуват, а снегът и ледът направили спускането смъртоносно.“
On this day in 216 BC, Hannibal of Carthage encircles and wipes out an entire Roman army at Cannae. His bold strategy inspires generals for centuries. See how at: https://t.co/W46o0huGx6 pic.twitter.com/yfuHkpVT01
— Military History Now (@MilHistNow) August 2, 2022
В крайна сметка картагенците стигнали до подножието на планината, където било по-топло и пейзажът бил зелен. Ханибал успял, поне в краткосрочен план. Той прекарал следващите няколко години в битки с римляните на тяхна собствена територия, като многократно ги побеждавал и нанасял тежки загуби на войските им. В битката при Кана през 216 г. пр. н. е. войските му убили най-малко 50 000 римски легионери. Но Ханибал никога нямал ресурсите, които да му позволят да атакува Рим, вероятно поради обтегнатите отношения на семейството му с картагенския сенат у дома.
Hannibal's Army during the Second Punic War against the Roman Republic. Digital paintings using Midjourney AI #art #digitalart #painting #digitalpainting #artdirection #midjourney #ai #history #ancienthistory #carthage #rome #hannibal #elephant #war pic.twitter.com/0JiWkGSMr9
— Enrique Pérez (@yyu31) October 12, 2022
„Неуспехът на Картаген да подсилят Ханибал и войската му в Италия се дължала на значителната им липса на господство в моретата“, казва Макдоналд. „Справедливо е да се твърди, че след като от Картаген не могли да удържат и защитят Иберия от римляните, това означавало, че Ханибал почти сигурно щял да претърпи поражение в Италия.“
Ханибал в крайна сметка бил призован да защитава Картаген от римляните, които го победили в битката при Зама през 202 г. пр.н.е. Поражението във Втората пуническа война на практика сложило край на предизвикателството на Картаген към Рим и половин век по-късно римляните разрушили града и обявили териториите му като част от римската империя. И все пак и досега, Ханибал се помни с дързостта на своя поход през Алпите.
