Х ората си мислят, че могат да разпознаят лъжец по жестове или изражения на лицето, но тези методи не са по-точни от хвърлянето на монета.
Разгледахме кои сигнали на тялото могат да издадат лъжец и дали е възможно да се заблуди полиграф.
Защо е трудно да разпознаем лъжата
Лъжата е по-трудна за мозъка от честността. Когато човек лъже, той първо определя истината, а след това трябва да потисне желанието да я каже. Мозъкът задейства допълнителни механизми за самоконтрол, които могат да се наблюдават на МРТ (магнитно-резонансна томография). Това обаче не означава, че чрез сканиране можем да разпознаем лъжеца.
Спонтанна и лабораторна лъжа
Лъжата в лабораторията и в реалния живот са различни. В експериментите участниците обикновено следват инструкции и просто натискат бутони „истина“ или „лъжа“ – без социална или финансова полза. В живота лъжата е спонтанна и има значение за социалния статус, финансите или избягването на наказание. Затова не е ясно как работи мозъкът на лъжеца в реални условия.
Всеки лъже по различен начин
Реакциите на мозъка при лъжа са индивидуални. При някои активира се предната поясна кора, при други – теменните дялове. Няма универсална „карта на мозъка на лъжеца“ – при всеки истината и лъжата оставят различни следи на МРТ.
Признаци на лъжа и тяхната надеждност
Лъжата е стрес за организма: ускорен пулс и дишане, повишено кръвно, потене, нервност и непроизволни движения. Но изследвания показват, че хората силно надценяват тези сигнали.
Систематичен обзор от 2019 г. установява, че от 16 потенциални признака на лъжа само три имат слаба връзка с нея: високият глас, суетливостта и активната жестикулация (която всъщност е по-често при хората, които казват истината). Други прояви като дълги паузи, езикови грешки, докосвания до лице или коса, избягване на погледа и поклащане на глава нямат статистическа стойност. В резултат хората разпознават лъжата само в около 54% от случаите – колкото хвърляне на монета.
Даже експерти по лъжа не могат да посочат надежден външен признак. Анкетирани учени и специалисти по право в Гьотеборгския университет са единодушни, че дори отклоненият поглед не е сигурен показател за лъжа.
Полиграфът и неговите ограничения
Полиграфът измерва пулс, кръвно, дишане и проводимост на кожата, но не разпознава лъжата директно – той отчита физиологичната реакция на стрес. Затова резултатите са ненадеждни. Националната академия на науките на САЩ съобщава, че полиграфът открива лъжата с точност около 70%, като честотата на фалшиво положителните резултати е неизвестна.
Освен това тестът може да бъде манипулиран чрез контролиране на реакцията или повторение на една и съща лъжа, което намалява емоционалния отговор. В съдебни дела резултатите от полиграфа не се считат за доказателство, въпреки че понякога се вземат под внимание.
Заключение
Достоверно да се разбере дали човек лъже, чрез външни признаци е невъзможно. Активността на мозъчните отдели при лъжа може да се види на МРТ, но универсална карта няма. Лабораторната лъжа и спонтанната реална лъжа се различават значително, а как мозъкът работи при реален обмен остава неизвестно.
