З емята вероятно е изградена основно от материали, произхождащи от вътрешната част на Слънчевата система. По време на формирането ѝ Юпитер е действал като защитен механизъм, създавайки гравитационна бариера срещу външни елементи.
Представете си Земята като гигантска скулптура. Дълго време съществуваха две основни теории за произхода на нейните съставни части. Едната предполага, че планетата се е формирала от отломки във вътрешността на Слънчевата система. Другата допуска, че тя е резултат от бомбардировки с комети и астероиди, идващи от студените периферии на космическото ни обкръжение.
Подробен анализ на скалите, изградили нашата планета, хвърля нова светлина върху този въпрос. Данните показват, че всеки космически обект носи уникален изотопен „подпис“. При сравнение между метеорити и земни материали учените установяват поразително сходство - Земята наподобява скали, формирани в непосредствена близост до Слънцето. Това означава, че тя не е хаотична смесица, а продукт на локални процеси в сравнително ограничен регион.
Изследването, публикувано в списание „Нейчър Астрономи“ и цитирано от „Попюлър Механикс“, е дело на планетолозите Паоло Соси и Дан Бауър от Федералната политехническа школа (ETH) в Цюрих. Те подчертават изненадващата хомогенност на състава.
„Идентифицирането на две отделни групи метеорити предизвика революция в разбирането ни за произхода на планетарните материали“, отбелязват учените.
Въпросът как Земята е запазила тази „чистота“ насочва вниманието към Юпитер. В периода, когато Слънчевата система е била само диск от прах и газ, бързото формиране на газовия гигант е оказало решаващо влияние. Огромната му маса е създала мощна гравитационна бариера.
Тази невидима преграда е блокирала почти всички материали, идващи от външните части на системата. Богатите на въглерод и вода скали, разположени отвъд орбитата на Юпитер, не са успели да достигнат вътрешните региони и да се смесят с формиращата се Земя. В резултат планетата се е образувала почти изцяло от местни, стабилни и бедни на въглерод материали.
Откритието обаче поставя нов въпрос - ако Земята е възникнала от сравнително „сухи“ съставки, как се е появила водата в океаните? Изследването допуска, че жизненоважни летливи елементи са били доставени на по-късен етап - чрез преминаване през бариерата на Юпитер или вследствие на сблъсъци с космически тела.
Планетата ни изглежда като резултат от деликатен баланс - стабилна основа от близки космически материали, допълнена с малко „външни“ елементи. „Анализът ни показва, че всички елементи, независимо от геохимичната им природа имат един и същ изотопен произход“, посочват изследователите.
Това означава, че Земята се е формирала в относително затворена среда, далеч от хаотичните външни области на Слънчевата система. Процесът е протекъл спокойно, под защитата на гравитационния „щит“ на Юпитер.
Изследването пренаписва историята за възникването на нашата планета и подчертава, че настоящият ред в Слънчевата система е резултат от сложна, но прецизна динамика. Ролята на Юпитер се оказва ключова - без неговото влияние съставът на Земята би могъл да бъде коренно различен, вероятно по-богат на газове или лед.
