С рещнах се напълно случайно с ген ключовете (ако въобще има случайни неща), преди около четири години и половина, в труден период от живота си, в който се чувствах изгубена, неуверена и несигурна в себе си и в пътя, по който вървя, разказва Зорница Симиджийска от екипа на “Gene Keys Bulgaria”.
Бях изпаднала в нещо като безизходица, бях се изчерпала от към начини да се справям с повтарящите се предизвикателни ситуации, които не спираха да се случват в живота ми и затова ген ключовете се появиха като един свеж полъх от нови възможности, които все още не бях опитала.
Така започнах да експериментирам, започнах да навлизам в дълбочина и да опознавам себе си все по-добре. Започнах да се виждам някак си отстрани. Започнах да виждам, например, как при определени предизвикателства във взаимоотношения ми с близки хора, точно моята предварителна настройка, че нищо хубаво няма да излезе от поредния разговор, още преди да е започнал, създаваше и подхранваше конфликти, които всячески се опитвах да избегна.
Видях се как заради миналия си опит и очакването той да се повтори, влизам в моментален защитен режим, в секундата, в която човекът се опита да подходи към мен, защото след тези разговори винаги оставах с усещането, че съм неразбрана, че не съм чута, че целта не е да се води диалог, а е напълно едностранно и не осъзнавах, че аз правя абсолютно същото спрямо този човек – че аз съм толкова затворена за тази комуникация, че тя няма като как да протече като обмен.
Затова когато се почувствах готова за това, взех нещата в свои ръце. Възможността не закъсня и разговорът беше налице. Този път си казах, че ще остана непредубедена, казах си, че миналото си е за миналото и то не определя настоящето. Позволих си да преместя фокуса от това какво аз не получавам всеки път, към най-чистото ми намерение и представа за другия човек. Да го чуя, да го разбера, да вникна в истинското послание, което той се опитва да ми отправи и да усетя истинския смисъл зад думите му. От моя страна, аз също да споделя абсолютно откровено какво мисля и чувствам, без защити и нападки, с единствената цел да му позволя да разбере какво се случва в главата ми и да го допусна до себе си.
Тогава се случи магията. Нямаше конфликт, нямаше спорове, имаше само пълноценен обмен, в който можех да видя огромната любов и грижа, която този човек изпитва към мен и колко се притеснява дали съм и ще бъда добре.
И ако в момента си мислите, че „една птичка (в случая разговор), пролет не прави“, сте абсолютно прави. Ген ключовете не са магическа пръчка, те са инструмент за интензивна вътрешна работа. В моя случай, аз трябваше да полагам усилия да бъда с тази настройка при всеки следващ разговор, защото старият страх, че историята ще се повтори, още присъстваше. Понякога успявах, друг път не, тъй като да промениш един закоравял навик не е никак лесно, но не спирах да се старая. Любовта, която и двамата изпитваме един към друг, беше и е много по-силна от дискомфорта, който се пораждаше от деградиращата с години комуникация, в която ключовото беше, че аз най-после успях да видя колко голям принос имам и го промених.
И така, постепенно, с времето, взаимоотношенията ни започнаха да се стоплят, да процъфтяват и да бъдат такива, каквито и двамата винаги сме искали да бъдат. Любовта и грижата започна да става все по-очевидна, вместо всеки от нас да я пази за себе си, зад многото стени, които бяхме изградили. Сега, вече има много повече лекота, подкрепа, смях, усмивки и споделени моменти, а също и много по-малко конфликти, които дори и да се появят, вече се разрешават по-бързо и не застояват да ни тровят така, както преди. Само да вметна, това се случва вече около три години – т.е. не е случайност, а устойчив резултат.
И това е само един от многото примери, които имам за благотворното действие на ген ключовете в личния си живот. Част от другите, най-съществени за мен, които просто ще спомена са, че вътрешната ми работа с ген ключовете ми повлия и на физическо ниво, като осезаемо подсили тялото и имунната ми система. След като вече не го задръствам толкова с неотработени неща и го слушам повече, то ми се отблагодари като стана много по-силно, здраво и издръжливо.
Освен това, намерих своите съюзници и призвание в живота. Имам възможността да реализирам и да правя неща, за които преди само съм си мечтала. И това също е едно от многото неща, за които ще съм вечно благодарна на ген ключовете и на хората, с които те ме събраха.
Поради тази причина, ако трябваше да определя ген ключовете с няколко думи, те са щастие, удовлетворение и здраве. Пожелавам ги от все сърце на всички вас, независимо от пътя, по който сте решили да поемете.
