"Лилави платната, тъй парфюмирани,че ветровете бяха болни от любов по тях", пише Шекспир в пиесата „Антоний и Клеопатра“. Твърди се, че Клеопатра е поздравила Марк Антоний на лодка с парфюмирани платна след убийството на Юлий Цезар и след това е станала кралица на Египет.
Парфюмът се свързва с мистерия, фантазия и въображение. Носим го, за да очароваме околните, да оставим трайно впечатление и да се обградим с приятен, дълготраен аромат. Въпреки богатата му история, парфюмът невинаги е бил символ на романтика.
Думата „парфюм“ произлиза от латинската фраза „per“, което означава „през“, и „fumus“, означаващо „дим“. По-късно французите дават името „parfum“ на ароматите, получени при изгарянето на тамян. Именно тамянът е първата форма на парфюм, създаден за първи път от месопотамците преди около 4000 години.
Древните цивилизации изгаряли различни смоли и дървесина по време на религиозните си церемонии.
Около 3000 г. пр.н.е. тамянът стига до Египет, но чак през Златния век на Египет парфюмите започват да се използват извън религиозните ритуали.
Постепенно свещениците се отказват от монопола си върху ароматите, което ги прави достъпни за всички египтяни. Хората се къпели и напоявали кожата си с ароматни масла за удоволствие.
Древните гърци първи създават течен парфюм, но именно арабите, с развитието на дестилацията, правят производството на аромати мащабно и жизнеспособно. През XVII век парфюмът достига огромна популярност, особено във Франция. Тъй като хигиената по това време не е била разпространена практика, ароматите служели за прикриване на неприятните телесни миризми.
В Англия те също намират широко приложение, особено по време на управлението на Хенри VIII и кралица Елизабет I. По заповед на Елизабет всички обществени места били ароматизирани, тъй като тя не можела да понася лоши миризми, според историци.
Както индустрията и изкуството, така и парфюмерията претърпява дълбока трансформация през XIX век. Променящите се вкусове и напредъкът в химията полагат основите на съвременната парфюмерия.
В началото на века ароматите се извличали предимно от едно цвете, но днес парфюмите са изключително сложни композиции, съчетаващи множество естествени и синтетични съставки, наричани „нотки“ или „акценти“. Chanel No.5 е първият парфюм, създаден с прилагане на модерни химически принципи, както и първият, съдържащ синтетични съединения.
Одеколонът, често използван от мъжете, е изобретен от италиански бръснар през XVIII век в германския град Кьолн. Оттам идва и френското му наименование – „eau de cologne“. Първоначалното име на този аромат е „Aqua Admirabilis“ („Възхитителна вода“) и първоначално се продава като „чудодейно лекарство“. Тази вода била високо ценена от Наполеон и за първи път се появява на пазара като аромат под името 4711 – адресът на първия магазин за одеколон в Кьолн.
Как се прави парфюм?
Първият етап в направата на парфюм е извличането на ароматните етерични масла от растенията. Въпреки че съществуват различни методи, най-често срещаният е дестилацията. За да се произведе само един килограм етерично масло, могат да бъдат необходими хиляди килограми цветя.
След извличането маслата се разреждат с алкохол, който играе ролята на фиксатор, удължавайки аромата чрез забавяне на изпарението. Разреденият разтвор се оставя да отлежава в специални съдове от мед или неръждаема стомана, след което се охлажда, за да се утаят нежеланите частици. Следват филтрирането и опаковането.
Днес парфюмерията използва както естествени, така и синтетични съставки. Натуралните компоненти включват екстракти от цветя, листа, корени и цитрусови плодове, както и животински вещества като мускус и амбра. Синтетичните аромати, разработени от химиците, успешно възпроизвеждат множество природни съединения, което улеснява производството и намалява разходите.
Парфюм или тоалетна вода?
Ароматите се категоризират според концентрацията на етеричните масла в тях. Най-концентрираната и скъпа форма е парфюмът, съдържащ между 20 и 50% ароматни съединения по тегло. Следва парфюмната вода (eau de parfum) с 10–15%, а тоалетната вода (eau de toilette) и одеколонът съдържат 3–8% ароматни смеси.
Парфюмът остава не просто аксесоар, а част от културната и историческата ни идентичност – израз на стил, индивидуалност и изкуство, вплетени в капка аромат.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
