А ко мъжките павиани бяха подложени на същия вид културни коментари като хората, то фразата "лоши бащи" би била уместна, заради ограниченото участие на приматите в отглеждането на малките им, предаде The Guardian.
Ново проучване показва, че дори минималното усилие от бащите може да има голям ефект. Женските павиани, които са имали по-силна връзка с бащите си в ранна възраст, са склонни да живеят по-дълго като възрастни.
"Сред приматите, хората са доста необичайни в това колко много бащите допринасят за отглеждането на потомството", казва проф. Елизабет Арчи, съавтор на изследването от университета Нотр Дам в Индиана. "Повечето бащи-примати не допринасят много, но това, което павианите ни показват, е, че може би сме подценявали бащинството при някои видове."
В списанието Proceedings of the Royal Society B Арчи и нейни колеги описват как са изучавали диви павиани в Кения, фокусирайки се върху 216 женски, от 102 мъжки бащи, установено с помощта на генетични тестове.
Екипът проучил честотата на взаимодействие между бащите и дъщерите през първите четири години от живота на женските, както и общия брой дни, през които бащите и дъщерите са живели в една и съща група през този период. След това изследователите проследили колко дълго дъщерите живеят като възрастни.
Арчи обяснява, че екипът се е фокусирал върху женското потомство, тъй като мъжките често се преместват в други социални групи като възрастни, което затруднява проследяването на продължителността на живота им.
Резултатите показали, че женските павиани, които през първите четири години от живота си са живели в същата група като бащите си по-дълго и са прекарвали повече време с тях, са живели с две до четири години повече като възрастни, в сравнение с тези, които са имали по-слаби взаимоотношения с бащите си. Дори ако е налице само единият от двата фактора, е установено увеличение с около две до три години, добавя Арчи.
"Типичната продължителност на живота на женския павиан, ако достигне зряла възраст, е 18 години", казва тя, отбелязвайки, че женските обикновено имат потомство на всеки 18 месеца. "Животът с две до три години повече би ѝ позволил потенциално да има още едно дете."
Според Арчи това може да е стимул за бащите, като се има предвид, че с напредването на възрастта мъжките все по-трудно се борят за партньори.
"Вече не могат да се състезават за женски, но могат да помагат на дъщерите си", казва Арчи. "Ако дъщерите им живеят малко по-дълго, тогава бащите ще предадат повече гени и ще имат по-висока приспособимост, защото дъщерите им живеят по-дълго и имат повече деца."
Изследователите установили, че силните връзки между млади жени и възрастни мъже като цяло, или с мъже, които не са техни бащи, не са свързани с повишено оцеляване на женските като възрастни.
Арчи казва, че все още не е ясно защо силата на отношенията в ранния живот между дъщерите и бащите може да повлияе на оцеляването на женските като възрастни, но добавя, че редица механизми могат да играят роля.
Тя предполага, че бащите е по-вероятно да се намесят, ако дъщерите им влязат в битки, или чрез сплашване да създадат "зона на безопасност" около тях, така че е по-малко вероятно да им откраднат храна, да бъдат наранени или тормозени, което им помага да израснат като по-здрави възрастни индивиди,
Но Арчи отбелязва и друга възможност: "Възможно е просто по-здравите дъщери да изграждат по-добри отношения с бащите си и затова живеят по-дълго."
