На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия от Никомедия – двама съпрузи, чието житие се превръща в символ на вярност, жертвоготовност и сила на любовта.
Историята на светците се свързва с IV в. и гоненията срещу християните в Римската империя.
Адриан бил знатен воин и управител в Никомедия, който наблюдавал процеса срещу група християни, осъдени на тежки мъчения. Дълбоко впечатлен от тяхната непоколебима вяра и спокойствие пред лицето на смъртта, той сам се обявил за християнин и бил хвърлен в тъмница. Император Максимиан заповядал да бъде жестоко изтезаван.
В най-тежките мигове до него била съпругата му Наталия. Тя го насърчавала да остане твърд в новоприетата си вяра, измивала раните му и го подкрепяла до последния му дъх. Според житието, когато Адриан загива мъченически, Наталия съхранява частица от неговите мощи и посвещава остатъка от живота си на молитва, благотворителност и грижа за страдащите. Така двамата остават в християнската памет като образец на духовна и брачна вярност – любов, която надживява страданието и смъртта.
- Традиции и поверия
В православната традиция празникът на Св. Адриан и Наталия се свързва със семейството, обичта и подкрепата между съпрузите. Смята се, че двойките, които отправят молитва към светците на този ден, ще получат благословия за разбирателство и мир в дома си. Народните поверия гласят, че ако на празника завали дъжд, това е знак за плодородие, а ако времето е слънчево – предстои спокойна и благодатна есен.
В някои български региони именниците канят близки и приятели на трапеза, като на масата задължително присъства хляб, месо и вино – символи на вярата, жертвата и любовта. Хората поднасят на Наталиите цветя, често рози или лилии, тъй като според поверията те носят хармония и чистота в дома.
В България на този ден празнуват именниците Адриан, Адриана, Наталия и производните им имена.
