Д яволски смешната история за нищожността на нищожните хора, "РевизорЪт" по Гогол, се завръща на сцена на ново място в същия състав, заредена със същата жизнерадост и човеколюбив смях, "излитащ от светлата природа на човека" и с още по-високото съзнание на създателите му за спешната нужда от ревизия, която всеки трябва да направи на собствения си "душевен град", за да не "живеят добре у нас днес само свинете".
Броени дни преди двете премиери на спектакъла - на 17 и на 19 март в театър "Кредо", си говорим с режисьорката Нина Димитрова, творец с безпогрешен усет за Гоголевото творчество.
Това е нейният трети спектакъл по Гоголев текст след "Дневникът на един луд", с който бе отбелязана 50-годишнината на "Театър 199", и "Шинел" – 27-а поредна година на българската и световна сцена, отличен с 14 международни награди, игран близо 600 пъти на 9 езика и на над 150 международни фестивала.
"РевизорЪт" през 2017 г. стъпи на сцената на Сатиричния театър и вече има четири награди "Икар" и още толкова от Националния фестивал на малките театрални форми, както и отличие за най-добър спектакъл на Националната академия за театрално и филмово изкуство.
Изобличение на какво е "РевизорЪт", кои идеали все по-рядко срещаме днес и какво прави един спектакъл изненадващ, разберете от интервюто с Нина Димитрова за Vesti.bg.
- Г-жо Димитрова, "РевизорЪт" е третият Ви спектакъл по текст на Гогол, какво означава за Вас този автор и на какво успя да Ви научи?
- Гогол е авторът на душата ми. Това е "една такава безкрайна държава, в която влезе ли веднъж човек, оттам не можеш го изкара и с ченгел", ако се изразя с негови думи. Но мен оттам и с булдозер не можеш ме изкара.
В неговия свят се чувствам в собствената си кожа, намирам човешки и творчески уют, както и сила да устоявам на "интригите на неприятелите".
Гогол е учебник по безгранично човеколюбие и решителна безкомпромисност към нищожността и порока, смъкнали човека на четири крака. В неговите произведения има толкова карикатури на хора, нарисувани със съчувствие и загриженост към човека, който едва-едва прозира в тях.
Обожавам дарбата му да вижда, рисува и заклеймява низкото, въоръжен с "единственото оръжие на свестните хора, смехът, излитащ от светлата природа на човека". Вярата в тази светла природа и творческата му битка за нейното спасение е онова, което винаги ми е давало надежда, че има изход от мъртвата хватка на "духовното мъртвило".
Улавям се, че все повече съм почнала да гледам света през очите на Гогол, станала съм май, както казва Набоков, "гоголоока". Тъжно е да си гоголоок, защото все по-трудно намирам сили да се смея над уродствата, които виждам. Възхищавам се на творческата мощ на този гений да издържи гледката на нищожното човешко съществуване и да се опита да го промени със силата на перото си.
- Ще ни кажете ли коя е любимата Ви реплика/мисъл на Гогол?
- Безброй много са. Например: "Колко е красива Русия, когато не се виждат руснаците в нея". Или "Почва човешки, а свършва кучешката". А в последно време все по-често ми се върти в главата Гоголева тъжна констатация: "Днес у нас добре живеят само свинете". И аз като Гогол почвам да се замислям дали да не отида да си "лекувам душата" в чужбина.
- През 2017 г. спектакълът "РевизорЪт" в Сатирата е хитът на сезона, какви са очакванията Ви сега?
- Да продължи да радва зрителите, както и преди. Този път, надявам се, за дълго. Винаги съм казвала, че не мястото, а хората правят театъра. Ние сме банда, събрала се да прави театър и ако не на това място, тогава на друго. Защото ние имаме онова, без което няма театър – спектакъл, който обичат всички, и тези, които го правят, и тези, които го гледат.
Място за добър спектакъл винаги ще се намери. И то се намери - Сити Марк Арт Център. Благодарни сме на господин Христо Киров и на целия екип на този нов арт маркер на културната карта на столицата, както и на всички, които ни подкрепиха да продължим живота на спектакъла – "Софарма Трейдинг", Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кр. Сарафов" и на всички онези, които вярват, че имаме нужда от спешна ревизия на "собствения си духовен град" чрез "РевизорЪт" на Гогол на Театър "Кредо".
- Каква е тайната Ви, как успявате да изненадате публиката въпреки че "РевизорЪт" е игран толкова пъти?
- Не чак толкова много, колкото един друг спектакъл на Театър "Кредо" по Гоголев текст – "Шинел", който се играе вече 27 години на сцената на Театър 199 "Валентин Стойчев" и продължава да изненадва и нас, които го играем, и тези, които продължават да искат да го гледат. Дълголетието на един спектакъл и изненадата, която той носи на публиката, се дължат на нещо изключително просто - да обичаш това, което правиш.
Човек е готов да направи невъзможното за онова, което обича. Това важи в особено голяма степен за творците.
Колкото и представления да се изиграят на един спектакъл, където и да се играят те, любовта към него го държи винаги жив и го прави винаги изненадващ.
- С какво чувство искате да останат зрителите след края на представлението?
- С чувството, с което си излизаха и досега след спектакъла – като хора, добре нагостени на пищно духовно тържество, тържество на младостта, която се раздава без предел. С празничното чувство, че излизат от руска духовна баня, където добре са ги нашибали със сноп не много меки клонки и въпреки това им е приятно и с удоволствие биха се оставили да ги напляскат отново.
- Пиеса, която изобличава нищожността; пиеса за човешката бездуховност, за липсата на идеали и за цялата човешка греховност. Кой е Вашият идеал, който не виждате днес и кой е най-големият грях на днешното поколение?
- Моят идеал, казан с реплика на Хлестаков от "РевизорЪт", би звучал така: "Уважение и преданост, преданост и уважение". Жадувам тези две неща, но все повече не ги срещам. Или ако ги има, те са краткотрайни и подчинени на интереса. Има особено грозна зависимост между уважение, преданост и интерес днес.
Вече никой не ти "угажда от чисто сърце", както казва Хлестаков.
Интересът е най- жестокият и грозен идеал и най-големият грях.
Човекът с неговите дарби и можене няма стойност. Той струва толкова, колкото власт, богатства и слава притежава, а уважението и предаността се определят от притежанието на тези три неща.
Потресена съм от битките за притежание и гоненето на личен интерес по най-безобразен начин, от лицемерното уважение и фалшивата мимолетна преданост, за които Гогол говори с огромно разочарование преди 200 години. Нищо не се е променило оттогава в човешкото общуване.
Все по-отчаяна е надеждата, че някога хората ще се обединят около някаква по-висша цел, различна от голия интерес и ще започнат да се отнасят с уважение един към друг, без цел изгода.
Но надеждата е единственото, което крепи "свестните хора".
Затова се е пръкнало и изкуството, за да крепи "свестните хора", давайки пример със способните да се борят за някакъв идеал. Гогол с цялото си творчество решително влиза в битка с нищожността, лишена от всякакви идеали.
В чисто мой личен творчески план онова, което винаги е стояло над мен, е спектакълът. Щастлива съм да бъда заедно с групата млади хора част от идеала "РевизорЪт". Ревизията му бе прекратена. Но ние се преборихме за този свой творчески идеал. Удивителното е, че в тази битка се увлече много народ. И се оказа, че хората искат и могат да се обединят около по-висша цел от личния си интерес, та била тя и един спектакъл. И това ми дава надежда, че светлата природа на човека не е окончателно погубена от грозното интересчийство, че тази природа може да се възроди, както се възроди един спектакъл.
Няма духовно възкресение без идеали.
Беше ми зададен въпрос от много близък приятел за какво ми е притрябвало да се боря за продължаването на "РевизорЪт", тоест, какъв интерес имам от това. Онемях. Това е все едно да ме пита какъв е смисълът изобщо да имаш идеали. И това зверски ме разочарова и огорчи.
А що се отнася до втората част на въпроса Ви, за греха на днешното поколение. Аз не смятам, че само едно поколение носи грях за настоящето на една нация. А още по-малко смятам, че това са младите хора. Те са такива, каквито сме ги възпитали и не е честно да прехвърляме греховете си на тях и да си измиваме ръцете. Никога не съм харесвала номера на Пилат Понтийски. Грях за настоящето си имаме всички. Така че, ако има грях, той е общ.
"РевизорЪт" се завръща в афиша на театър "Кредо" с премиерни представления на 17 и 19 март. Декорът и сценичната опаковка са изградени наново – специално за новата сцена в "Сити Марк арт център".
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
