В продължение на близо девет десетилетия малко парче мрамор с тегло около 1,2 кг стои кротко на етажерката в трапезарията на семейство в Чили, служещо просто като екзотично украшение. Когато собствениците решават да го върнат на Гърция, водени от благородни пориви, археолозите правят шокиращо откритие: сувенирът не само е автентичен древногръцки артефакт, но е и част от храм, изграден над век преди легендарния Партенон.
Историята на този необичаен артефакт започва още през 30-те години на миналия век, когато италиански морски инженер посещава Атина и взима със себе си малко мраморно парче от Акропола. След края на Втората световна война той се установява в Чили, а семейството му пази предмета като семейна реликва в продължение на десетилетия.
Радиорепортажът, който променя всичко
Синът на инженера, Енрико Тости-Кроче, наследява парчето през 1994 г. и го отнася в дома си в южния чилийски град Вилярика. През годините той обичал да се шегува с гостите си: „Когато някой идваше за първи път, му показвах камъка и казвах: Това е от Партенона“. Някои му вярвали, други – не, приемайки го просто за семейна легенда.
Всичко се променя в началото на 2025 г., когато Енрико чува по радиото репортаж за дългогодишната и упорита борба на Гърция да си върне прочутите скулптури на Партенона от Британския музей в Лондон. Трогнат от каузата, той решава, че е негов дълг да върне реликвата. Свързва се с гръцкото посолство в Чили, изпраща снимки и детайли, а малко по-късно лично предава ценния мрамор на дипломатите.
Изненадата на археолозите: Находката е от Хекатомпедон
Когато реликвото парче (декорирано с изящен мотив на лотосов цвят) пристига в Атина, гръцкото Министерство на културата и експертите го подлагат на обстоен анализ. Резултатите оставят специалистите без думи:
- Не е от Партенона: Артефактът не принадлежи на самия Партенон, както семейството е смятало с години.
- Още по-стар храм: Мраморният фрагмент се оказва част от Хекатомпедон - първия голям храм на Акропола, издигнат по времето на тирана Писистрат около 570–550 г. пр. Хр. Това означава, че камъкът е с над 100 години по-стар от самия Партенон и е бил свидетел на древната история, преди да бъде унищожен от персите.
Запитан как се чувства след връщането на ценния дар, Енрико споделя пред медиите: „Когато излязох от гръцкото посолство, изпитах особено удовлетворение. Не мога дори да го опиша... почувствах, че съм направил нещо наистина хубаво“.
