О т около 15 месеца насам феминизмът доминира в Холивуд. Скандалните разкрития около опозорения продуцент Харви Уайнстийн отприщиха вълна от политическа коректност в американското кино. Тя се манифестира в повсеместно пласиране на главни женски героини в касови филми, движението #MeToo, протести, маршове и други публични прояви.
В по-голямата си част, тази промяна е към по-добро.
Надали има здравомислещ човек, който да не смята, че жените имат равностоен умствен капацитет и заслужават същите възможности за изява в киноиндустрията като мъжете. Но не такава беше картината през 2014 година.
Тогава Харви Уайнстийн беше уважаван продуцент и ежегоден претендент за наградата „Оскар“ за най-добър филм, а за феминизъм в Холивуд все още се говореше само в отделни, изолирани случаи. И един такъв случай беше излизането на филма „Не казвай сбогом“ преди точно четири години.
Прочутият режисьор Дейвид Финчър адаптира в лентата едноименния хитов роман на авторката Джилиън Флин. Главните роли на екрана изиграха Бен Афлек и Розамунд Пайк, и кариерите на всички замесени в проекта не бяха същите след неговото излизане.
Авторката Флин се превърна, накратко казано, в суперзвезда.
След успеха на адаптацията на „Не казвай сбогом“, първият ѝ роман, „Отворени рани“, също беше пренесен на екрана – но не на големия, а на малкия. Критическите отзиви за сериала на НВО с Ейми Адамс бяха почти универсално положителни.
Но с какво всъщност беше толкова специален „Не казвай сбогом“, че изстреля авторката на своя сценарий и литературен първообраз в Холивуд?
На първо място, лентата е едно от най-добрите попълнения в жанра на мистерията и психологическия трилър за текущото десетилетие. Режисьорът Финчър е популярен майстор на този тип жанрови филми, но „Не казвай сбогом“ изпъква дори в неговата филмография със своето необичайно, дълбоко изследване на човешката психика и на динамиката на брачната институция.
Главните герои са Ник и Ейми Дън – на пръв поглед перфектна двойка,
чийто живот се разпада с гръм и трясък след изчезването на Ейми. Повече конкретна информация за сюжета не ви трябва, тъй като действието е изпълнено с обрати, но в който и да е текст върху филма трябва да се подчертае колко умело сценарият обръща ролите на двамата съпрузи от протагонисти в антагонисти, и обратното.
Твърде малко други американски филми се градят около толкова неясен, променлив и отворен към лична интерпретация морален спектър. В неговото изграждане се комбинират уменията на опитния режисьор Финчър и находчивата авторка Флин, а в двете роли блестят Бен Афлек и Розамунд Пайк.
Кариерата на Афлек в киното е низ от редуващи се възходи и падения,
но „Не казвай сбогом“ го намира в топформа. Броени месеци след като е спечелил „Оскар“ за най-добър филм с авторския си проект „Арго“ и е бил анонсиран като следващия изпълнител на легендарната роля на Батман, в „Не казвай сбогом“ Афлек получава изключителна възможност да демонстрира актьорските си умения и не я пропуска.
Ролята изисква от него да упражнява пълен жестомимичен и вокален самоконтрол, тъй като героят му е принуден да поставя своеобразна маска пред постоянно преследващите го телевизионни камери. Но надали има изпълнител на екрана, който да впечатлява повече от Розамунд Пайк в ролята на Ейми.
Британската актриса въвлича, шокира и не спира да разтърсва зрителя
във всяка своя минута на екрана със съвършено премерена, студенокръвна игра, възползвайки се в пълна степен от богатия сценарий на нейно разположение.
Голяма част от обратите в сюжета са свързани именно с нейния персонаж и е много трудно да се говори за феноменалното ѝ представяне, без да се издадат още важни подробности. Още по-неприятно е, че след звездната си роля Пайк потъна в сравнителна неизвестност и никой от последвалите ѝ проекти не я върна обратно в светлината на прожеторите.
Героинята ѝ до голяма степен е показателна за цялото творчество на Джилиън Флин. Авторката е определяна като женомразка от своите критици за това, че поставя жените в ролята на злодеи, но се идентифицира като феминистка, търсеща в писането си изгубения тип могъщи, интелигентни и прагматични женски злодеи. В тази насока стилът ѝ се покрива именно с традиционно мрачната киновизия на Дейвид Финчър, заради което и „Не казвай сбогом“ е толкова добър краен резултат.
След успешните адаптации на романите си, Флин навлезе активно в писането на сценарии и през ноември очакваме по салоните най-новия ѝ проект, „Вдовици“. От трейлъра си лентата изглежда като класически криминален трилър, а отзивите от международния филмов фестивал в Торонто бяха изцяло положителни.
В главната роля е Виола Дейвис, а режисор на лентата е Стив МакКуийн, за когото това е първи филм след триумфа му на наградите „Оскар“ преди четири години с „12 години робство“. А ако съдим от предишния съвместен проект на Флин с толкова талантлив режисьор в лицето на Дейвид Финчър, то „Вдовици“ със сигурност е филм, на който не бива да казваме „сбогом“ преди да изгледаме.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
