Н овият филм „Булката!“ – интерпретация на класическата история за Frankenstein's Monster – събира впечатляващ актьорски състав и амбициозна режисьорска визия. Вместо очаквания стилен готически спектакъл обаче, продукцията на Maggie Gyllenhaal се превръща в хаотична и претенциозна смесица от идеи, която трудно намира собствен тон, пише в своя рецензия за лентата The Post.
„Булката!“ е сред най-слабо приетите филми от последните месеци – мащабна продукция на голямо холивудско студио, базирана на една от най-познатите литературни истории. В проекта участват носител на „Оскар“ и двама номинирани актьори, което прави крайния резултат още по-изненадващ.
Филмът започва с объркващ диалог. „Чук, чук“, казва героинята, изиграна от Джеси Бъкли – актриса, номинирана за награда „Оскар“. „Кой е там?“, отговаря тя сама на себе си. „Аз съм, Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“.“ Още в първите минути става ясно, че зрителите ги очакват повече от два часа необичайно и често хаотично кино.
В тази версия Мери Шели, починала през 1851 г., се намира в мрачно пространство между живота и отвъдното. Там тя говори на високопарен, литературен език, който създава усещане за театралност и претенция. За да продължи да съществува, Шели решава да се всели в тялото на Айда – приятелка на гангстер в Чикаго през 30-те години на ХХ век.
Историята бързо става още по-странна. След словесен изблик в ресторант Айда е блъсната по стълбите от мъж и умира. Поне временно.
В този момент в Чикаго пристига чудовището на Франкенщайн, изиграно от Крисчън Бейл. Персонажът все още носи ужасяващи шевове по лицето и врата си, въпреки че според историята съществува от повече от век. Бейл говори с дрезгав глас, който напомня за Човека-слон, но в по-мрачен и изкривен вариант.
Във „Ветровития град“ зрителите срещат и местния „луд учен“ – д-р Еуфрониъс, изиграна от Анет Бенинг. Персонажът е студен и скован почти като труповете, които мечтае да съживи. Именно тя става ключът към следващата част от сюжета.
‘The Bride!’ review: Jessie Buckley’s latest is one of the worst movies I’ve seen in this job https://t.co/dYoK62F8bQ pic.twitter.com/AzMIMkIaii
— Page Six (@PageSix) March 4, 2026
Чудовището откровено заявява желанието си да изпита физическа близост и човешка връзка. В отговор докторът използва високо напрежение, за да съживи мъртвото тяло на Айда – така Франкенщайн най-накрая получава своята булка.
Ситуацията се усложнява още повече, защото духът на Мери Шели продължава да обитава тялото на Айда. Така Джеси Бъкли започва да превключва между две личности – британски акцент и американски диалект от Средния запад. Ефектът е хаотичен, а диалогът често трудно разбираем.
Постепенно филмът потъва в атмосфера на претенциозна стилистика без ясно изразен собствен стил. Визуалната естетика напомня на Joker: Folie à Deux, а изпълненията също носят сходна театралност.
В определен момент сюжетът се опитва да добави феминистки обрат. Историята се превръща в своеобразна версия на Bonnie and Clyde, в която булката и Франкенщайн убиват мъже, които се опитват да я наранят или използват.
Престъпната им поредица започва пред нощен клуб, когато бандит се опитва да я изнасили. Чудовището реагира брутално, като смачква главата му в тротоара.
‘The Bride’ review: Jessie Buckley’s latest is one of the worst movies I’ve seen in this job Leave her at the altar! https://t.co/2gepy0On1F pic.twitter.com/FdiqfkGc2E
— NahBabyNah (@NahBabyNahNah) March 4, 2026
Двамата бягат от полицията и се качват на влак за Ню Йорк. Там Франкенщайн започва да следи холивудска звезда, вдъхновена от Fred Astaire – Рони Рийд, изигран от Jake Gyllenhaal.
Чудовището е обсебено от черно-белите музикални филми на Рони, което води до странен и силно сексуализиран танцов номер по „Puttin' on the Ritz“. Сцената напомня за класиката Young Frankenstein, но без нейното чувство за хумор.
Междувременно двойката е преследвана от двама детективи – Джейк Уайлс (Peter Sarsgaard) и Мирна Малой (Penélope Cruz). Тя е очевидно по-компетентният партньор в разследването, но заслугите често се приписват на колегата ѝ.
Основното послание на филма – „Аз не съм ничия булка!“ – е подчертано многократно и силно, но остава по-скоро декларативно и не успява да се превърне в убедителна драматична линия.
Актьорите подхождат към ролите си с отдаденост, но персонажите са изградени по начин, който затруднява зрителя да повярва в тях. Джеси Бъкли често прибягва до ексцентрични жестове и маниакален смях, а Крисчън Бейл съчетава елементи, напомнящи едновременно за Батман и Голъм.
Режисьорският дебют на Маги Джиленхол – The Lost Daughter – с участието на Джеси Бъкли и Olivia Colman беше посрещнат с много по-положителни реакции и се отличаваше с прецизно психологическо разказване.
На този фон „Булката!“ изглежда като претоварен експеримент, в който амбицията надделява над ясния разказ.
Филмът завършва с песента „Monster Mash“ по време на финалните надписи – символичен край на една продукция, която напомня повече на хаотична чудовищна смес, отколкото на стройна история.
