О т „американската любимка“ до „платинената ледена кралица“, от Джийн Харлоу до Сидни Суини – образът на русата красавица е многопластов и често противоречив, пише BBC.
Женската коса от векове се възприема като източник на особена, дори магическа сила – от Медуза със змии вместо коса, чийто поглед вкаменява, до викторианските картини на изкусителки с разпилени, диви кичури. В началото на XX век фаталните жени като Теда Бара и Луиз Глаум, обикновено с тъмна коса, доминират екрана. Но появата на изсветляващата боя за коса ражда нова културна икона – платинената блондинка, с безупречна прическа, която сияе дори в черно-бялата лента.
В новата си книга British Blonde: Women, Desire and the Image in Postwar Britain културният историк Линда Нийд проследява как русата коса се превръща в сложен символ – едновременно на сексапил и опасност. От Мерилин Монро в САЩ до британските й превъплъщения в образа на Даяна Дорс и Барбара Уиндзор, блондинката остава емблематична фигура.
„Русата коса не беше просто дребен детайл – за мен тя определяше тези лица и образи“, казва Нийд, професор по история на изкуството в Института „Кортолд“ пред BBC.
Западната култура, отбелязва тя, е изградила цяла митология около блондинките – от религиозни икони и приказки до изкуство и реклама – която внушава определени представи за това „какво означава да си блондинка“. В ранното кино комедии като Platinum Blonde (1931) и Bombshell (1933) с Джийн Харлоу затвърждават образа на ослепителната, опустошително красива блондинка.
Блондинката на Хичкок е сама по себе си емблема в киното - според някои предпочитанието на култовия режисьор към руси героини е защото те символизират женската нежност и красота.
Преди Харлоу на екрана властва Мери Пикфорд – с кехлибарени къдрици и прозвище „Любимката на Америка“. Докато тя играе невинното момиче, чакащо своя спасител, платинената блондинка на Харлоу е по-самоуверена и решителна. Това проправя пътя за русокосите фатални жени във филмите ноар от 40-те като Вероника Лейк и Барбара Стануик – коварни героини, които използват чар и ум, за да манипулират мъжете.
Филмът Blonde Ice (1948) с Лесли Брукс доразвива сюжетната линия за „ледената кралица“ – златна коса и студено сърце. Десетилетия по-късно Basic Instinct (1992) със Шарън Стоун пресъздава този образ в лицето на изкусителната и опасна Катрин Трамел.
Русата коса внушава младежка невинност – идеално прикритие за фаталната жена.
Но в почти сребърното изсветлено русо се крие и още нещо - манията за контрол и поддържане на перфектната фасада. Според много фризьори, русото е най-трудният цвят за поддръжка. От издайнически тъмни корени, до пожълтяване и губене на светлия нюанс, то изисква системни и редовни грижи. Затова е и най-подходящият цвят за съвършените ледени кралици, които са перфекционисти в живота си и за външния си вид.
Нийд отбелязва, че „русата коса е идеал, формиран от западните стандарти за красота“, което в контекста на идеологиите за „расово превъзходство“ е „дълбоко проблематичен“. Наскоро реклама на American Eagle със Сидни Суини предизвика полемика, след като игра на думи с „дънки“ (jeans) и „гени“ (genes) бе възприета от някои като намек за евгенични идеи.
Киното обича стереотипа за „тъпата блондинка“, но често го обръща наопаки. В Legally Blonde (2001) Ел Уудс, смятана за повърхностна, доказва, че притежава ум и амбиция, като успява в юридическия факултет. Дори Мерилин Монро в ролите си често разкрива интелигентност под образа на наивна красавица.
Може би именно защото блондинките често са подценявани, те са толкова убедителни като фатални жени. В To Die For (1995) Никол Кидман играе амбициозна водеща, чиято привидна наивност прикрива безмилостен характер – предупреждение, че да подцениш блондинка, може да ти струва скъпо. Както пее Доли Партън през 1967 г.: „Тази тъпа блондинка не е ничий глупак“.
