Б еласишката битка, известна още като битката при Ключ, се състои на 29 юли 1014 г. в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI в.
В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г. насетне, когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – крепостта-дема. издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ.
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб
от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно – на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
Макар и да не води непосредствено до края на Първата българска държава, Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да отразят византийския натиск и през 1018 г. България губи независимостта си.
- Легенди и предания за битката при с. Ключ
Цар Самуил и ослепената армия
Най-известната и разтърсваща легенда гласи, че когато цар Самуил вижда ослепените 14 000 български войници (според някои източници броят варира), той получава сърдечен удар и умира два месеца по-късно – на 6 октомври 1014 г. Войниците са били върнати обратно към Охрид, водени от един на всеки сто, който бил оставен с едно око, за да ги води. Много българи виждат в този акт не само жестокост, но и символичен опит да бъде „ослепена“ самата българска държава.
Кървавата пътека на Беласица
Сред местните предания се разказва, че по пътеката, по която се връщали ослепените войници, земята останала „червена завинаги“, и че в определени дни на годината планината „плаче“ — образуват се мъгли и се чуват звуци, напомнящи плач и стенания.
Проклятието на Василий II
Съществува народна легенда, според която Василий II бил прокълнат заради ослепяването на българите — макар да доживява до дълбока старост, животът му бил белязан от самота, страдание и вина, а душата му „нямала мир“ и след смъртта.
- Кралска сватба
Сватбата на принц Чарлз (по-късно крал Чарлз III) и лейди Даяна Спенсър се състои в сряда, 29 юли 1981 г., в катедралата „Сейнт Пол“ в Лондон, Великобритания. Младоженецът е наследникът на британския трон, а булката беше член на семейство Спенсър.
Церемонията е традиционна сватбена служба на Англиканската църква. Алън Уебстър, декан на катедралата „Сейнт Пол“, председателстваше службата, а Робърт Рънси, архиепископ на Кентърбъри, проведе бракосъчетанието. Сред забележителните присъстващи фигури бяха много членове на други кралски семейства, републикански държавни глави и членове на семействата на булката и младоженеца.
След церемонията двойката направи традиционната си поява на балкона на Бъкингамския дворец. Обединеното кралство имаше национален празник на този ден, за да отбележи сватбата Церемонията включваше много церемониални аспекти, включително използване на държавните карети и роли за пехотната гвардия и кавалерията.
Бракът им беше широко рекламиран като „приказна сватба“ и „сватбата на века“. Сватбата е гледана от приблизително 750 милиона души по света. Събития са проведени в страните от Британската общност, за да отбележат сватбата. Много улични партита са проведени в Обединеното кралство, за да отпразнуват случая. Двойката се разделя през 1992 г. и се развежда през 1996 г. след петнадесет години брак.
- Няколко любопитни и малко известни факта за сватбата:
Даяна почти сбърква името на Чарлз в обетите
По време на брачната церемония, Даяна обърква реда на имената на Чарлз – вместо „Charles Philip Arthur George“, тя казва „Philip Charles Arthur George“. Това предизвиква сдържани усмивки сред присъстващите. „Всички си поехме въздух, но тя просто продължи с грация“, спомня си един от духовниците по-късно.
Даяна отказва да изрече традиционната фраза „да се подчинявам“
В един смел за времето си ход, Даяна и Чарлз променят текста на брачните обети. Тя отказва да включи традиционната реплика „да се подчинявам“ на съпруга си – нещо революционно за кралски обет тогава. „Искахме брак, основан на равенство“, казва Даяна по-късно пред приятели.
Даяна се жени с „резервен“ букет
По кралска традиция, сватбеният букет трябва да бъде поставен на гроба на Незнайния воин. От страх, че нещо може да се обърка, флористите правят две абсолютно еднакви копия. Оригиналът на Даяна се губи в последния момент, така че тя се омъжва с резервния.
- Другите за сватбата
Кралицата майка (майката на кралица Елизабет II): „Това беше денят, в който цял свят се влюби в Даяна, а Чарлз изглеждаше... като човек, който не разбира защо“.
Анди Уорхол (попарт художник): „Това е най-красивата булка, която светът е виждал. Даяна е новата Мерилин“.
Принцеса Маргарет (сестра на кралица Елизабет II): „Роклята ѝ беше като тортата на Уиндзор – прекалено много глазура“.
Сър Лорънс Оливие (легендарен британски актьор): „Чарлз може и да е принц, но Даяна беше звездата на деня“.
Още събития на 29 юли:
- 1836 г. – открита е Триумфалната арка в Париж
- 1958 г. – В САЩ е създадено Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА).
Родени:
- 1883 г. – роден е италианският диктатор Бенито Мусолини
- 1959 г. – родена е българската актриса Мартина Вачкова
- 1973 г. – родена е българската актриса Стефания Колева
Починали:
- 1890 г. – умира нидерланският художник Винсент ван Гог
- 1917 г. – умира българската учителка и революционерка Райна Княгиня
- 1974 г. – умира германският писател Ерих Кестнер („Емил и детективите“, „Антон и Точица“, „Хвърчащата класна стая“, „Двойната Лотхен“)
