Н а 19 февруари 1878 г. американецът Томас Едисон патентова фонографа – един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звук, предшественик на грамофона. Дословно думата фонограф може да се използва за определяне на всяка конструкция, предназначена за записване на звук. Това название, обаче, се използва след като е въведено официално от американския изобретател Томас Едисън за неговия апарат. Едисън демонстрира фонографа на 29 ноември 1877 г. и на 19 февруари 1878 г. го патентова.
При този апарат звукът се записва чрез резец, изменящ дълбочината на пътечка, разположена по винтова линия върху цилиндър (валяк). Прослушва се с помощта на игла. Цилиндърът се върти с постоянна скорост. По-нататъшното развитие на звукозаписните апарати става, като записването и прослушването на звука е върху и от диск (плоча).
Thomas Edison with the phonograph in 1877. I wonder what he would have thought of our soon-to-be-outdated CDs
— Eleonor Bindman (@EleonorBindman) January 30, 2025
💿🎶 #ClassicalMusic pic.twitter.com/AS2OpraPSi
Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука – грамофонни плочи.
Смяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не поради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а поради по-лесния и по-евтин начин на производство на дискове вместо цилиндри.
Фонограф се появява за пръв път в България още през 1879 година, а през 1892 година е първото документирано записване на българска музика. През първото десетилетие на XX век са правени фонографски записи на народни песни, които не са оцелели до наши дни.
Букурещки мирен договор
На тази дата (3 март по нов стил) през 1886 г. е подписан Букурещкият мирен договор, който слага край на Сръбско-българската война. Поради това, че княжество България е васално на Османската империя, официални страни в преговорите са „султанът, император на отоманите, в качеството си на сюзерен на княжество България, негово величество кралят на Сърбия и негово височество князът на България“. Те назначават свои делегати: за България Абдуллах Маджид паша, Иван Евстратиев Гешов и за Сърбия посланикът в Лондон Чедомил Миятович.
Победителят във войната – България и победеният – Сърбия, изоставят взаимните си териториални претенции
още с примирието през декември 1885 година, когато комисари на Великите сили (Австро-Унгария, Германия, Русия, Великобритания, Франция и Италия) налагат изтегляне на войските и на двете страни на старите граници.
Forgotten war between Serbia & Bulgaria in 1885 – short duration, high human cost. My blog: https://t.co/F1xF0bMOFj pic.twitter.com/jeoO7o6u7x
— Antoine Vanner (@AntoineVanner) February 8, 2016
В хода на мирната конференция, сръбският делегат Миятович предлага околията на Пирот в замяна на Трън и Брезник, както и подялба на Македония (тогава под османска власт) на сфери на влияние, но българският представител Иван Евстратиев Гешов отказва. Сръбският покровител Австро-Унгария се противопоставя на българското искане за парично обезщетение от 25 млн. франка. В очакване на дипломатическо признание на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, правителството на Петко Каравелов отстъпва. В мирния договор, подписан на осмата годишнина от Санстефанския договор, е записано един-единствен член: „мирът е възстановен между Сръбското Кралство и Българското Княжество от деня на подписване“.
Мирният договор е един от малкото подобни документи, който не налага наказание на държавата-агресор и тя не понася нито териториални, нито финансови загуби. Макар че държавата-победителка не е компенсирана за несправедливото нападение, значението на българските отстъпки е в последвалото фактическо приемане на Съединението от страна на Великите сили.
Харпър Ли
На 19 февруари 2016 г. умира американската писателка Харпър Лий, известна с творбата си „Да убиеш присмехулник“ – една от класиките в американската литература, която печели „Пулицър“ и е обявена за най-добрия роман на всички времена във Великобритания.
Ли пише няколко разказа, преди да се захване с „Да убиеш присмехулник“.
To Kill a Mockingbird author Harper Lee dies at 89 https://t.co/3Mo9DsryYL pic.twitter.com/8tSWceTQYm
— VANITY FAIR (@VanityFair) February 19, 2016
Тя преработва повече от две години романа, въпреки че е одобрен от един издател. На 34 години Лий публикува романа. Издателството не възлага много надежди на книгата, но творбата веднага постига успех. През 1961 г. писателката е удостоена с наградата Пулицър. В следващата година по книгата ѝ е направен едноименен филм, с участието на Грегъри Пек. На 5 ноември 2007 г. Харпър Ли е наградена с „Президентски медал на свободата“ за приноса си към литературата.
На 14 юли 2015 г. излиза вторият роман на Харпър Ли – „И страж да бди на пост“. Международната преса реагира резервирано. Критикувани са не само литературните качества на творбата, но и обстоятелствата, при които романът е публикуван – той е внезапно намерен в депозитна кутия на името на Харпър Ли, повече от 50 години след написването си, и различни източници се съмняват, че писателката (88-годишна, със силно влошени зрение и слух) е дала съгласието си ръкописът да бъде публикуван.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Путин скоро ще умре" />
