Н а 19 юли 1916 г. е роден Димитър Светозаров Списаревски, български офицер, летец изтребител. Приживе е поручик, посмъртно произведен капитан (1944 г.) и полковник през 2009 г. Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно).
Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. училище. Заради простъпка още преди да завърши първата година, е откомандирован и е изпратен да служи като редник в Шеста пехотна „Търновска“ дружина – в гр. София. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени. Върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-и „Средногорски“ випуск.
През 1936 г. е обявен конкурс за летци и той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност.
През 1938 г. протупей-юнкерите от целите два випуска 57-и и 58-и („Родопски“) са изпратени за обучение като летци в Германия и Полша. През лятото на 1943 г. Списаревски е командирован с още един български пилот, за да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея. Изпратен е край Ламанша, но не участва във въздушните боеве. Усвоява в бойни условия тактика на германската изтребителна авиация при въздушните боеве над Ламанша.
@WhoresofYore Here's a new entry for #HistoricalHottie:
— КРЕЩЯН (@kreshtyan) December 20, 2018
Dimitar Spisarevski (19 Jul 1916 – 20 Dec 1943). Bulgarian WWII pilot, defended the capital city Sofia from the Allied forces. Managed to shot down one B-24 Liberator, and took down another one by flying directly towards it. pic.twitter.com/ICTqfdjvAw
След завръщането си в България за кратко е зачислен на летище Карлово като ротен командир. На 11.12.1943 г. е назначен в състава на 3/6 орляк, разположен на летище Божурище за отбрана на столицата. Орлякът води бойни действия срещу американските бомбардировачи, нападали три пъти София през ноември и декември 1943 г. На 20 декември 1943 г. на височина от 7000 метра групировка от 37 американски бомбардировачи „Либърейтър“ B-24 „Liberator“ (Бе-24 „Освободител“) се насочва за поредната бомбардировка на София. Самолетите са 37, тежка бомбардировъчна групировка на 15-а Въздушна армия на САЩ. Формацията се съпровожда от 50 двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група. Българската ПВО вдига едва 38 машини срещу 87 противникови.
В боя загиват поручик Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев. След тарана на Списаревски, поручик Кюмюрджиев влиза във въздушна схватка с 6 изтребителя „Лайтнинг“ и сваля водача на звеното лейтенант Едуард Тинкър, който към тази дата има 42 бойни полета.
Списаревски е с патриотични и антикомунистически убеждения. Като офицер от армията счита за недостойни полицейските методи. Заявява, че: „Аз не съм се учил да ходя по горите да гоня нелегалните. Аз съм се учил да бъда летец“. Отказва да участва в разпита на подофицер Аяров, след като цивилен следовател нанася побой на арестувания. Заявява пред колегата си Павлов: „Излизай, излизай, нямаме работа тук. Идиоти, шамари ще бият на български войник!“.
78 years since the feat of Captain Dimitar Spisarevski pic.twitter.com/ust2C4KFrj
— Stoyko Genchev (@zax1233) December 20, 2021
На войниците си офицерът Списаревски казва:
- „Аз съм се венчал за България.“
- „Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни“.
- „Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Вие сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България“.
- „Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България. С руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм българин!“.
Списаревски твърдо отрича антисемитизма, налаган от доминиращия тогава в Европа немски националсоциализъм и категорично заявява: „Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“.
Dimitar Spisarevski – The Bulgarian Kamikaze: http://t.co/CHjrtrmWMA pic.twitter.com/XpAMvwDGzN
— War History Online (@WarHistoryOL) May 31, 2013
Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: „...ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него“.
А друг път на летище Граф Игнатиево запитан какво ще прави, ако във въздушен бой свърши мунициите той заявява: „Ще го яхна отгоре, но няма да му позволя да тормози нашата земя“, заявява също: „Ще браня столицата, как ще се бия аз сам си зная. Ще го яхна отгоре и пак ще го сваля“.
- Олимпийските игри в Москва
Летните олимпийски игри през 1980 г. се провеждат в Москва, столицата на тогавашния Съветски съюз, в периода от 19 юли до 3 август. Това са първите Олимпийски игри, организирани в страна от социалистическия лагер. В тях участват около 80 държави и над 5 000 спортисти, въпреки че над 60 държави бойкотират игрите заради съветската инвазия в Афганистан през 1979 г.
While Paris hosts Olympic Games, let's get back to Moscow, 1980. Famous moments with
— AA$MAco (@as_ma_co) August 2, 2024
Olympic Bear '🐻- mascot of the Soviet Union.
☆ stacy.creator- pic.twitter.com/N0DUIUWZNV
Събитието преминава под засилено политическо напрежение и с ограничено международно участие. България, като съюзник на СССР, взема активно участие и постига силни резултати, включително златни медали в борбата, вдигането на тежести и други спортове. Съветският съюз доминира в класирането по медали, следван от ГДР (Източна Германия) и България.
Олимпиадата остава в историята с мащабната си организация, грандиозните церемонии и талисмана Миша – усмихнатото мече, което се превръща в символ на игрите. Въпреки бойкота, игрите се запомнят с множество рекорди и силни спортни постижения. Те също така показват как спортът може да бъде засегнат от глобални политически конфликти.
- Ференц Лист
На тази дата през 1886 г. се състои последният концерт на унгарския пианист и композитор Ференц Лист. Той е един от най-известните изпълнители в Европа през XIX в., признат особено за умението му в изпълнението и представянето, и пианистките му способности. Лист е признат заради редефинирането на свиренето на пиано, което той прави.
live from the Muse Facktory, its Saturday Night!
— a.c.k. (@lphaCentauriKid) June 8, 2025
starring, the ghost of Franz Liszt!
performing his Grande étude, "La campanella". . .
enjoy pic.twitter.com/DTphjW32vG
Неговото влияние още е видимо и днес, както чрез композициите му, така и с наследството му като учител. Приятел, музикален поощрител и благодетел на много композитори от времето си, включително Фредерик Шопен, Рихард Вагнер, Ектор Берлиоз, Роберт Шуман, Камий Сен-Санс, Едвард Григ, Михаил Глинка и Александър Бородин.
Още събития на 19 юли:
- 1374 г. – умира италианският поет Франческо Петрарка
- 1814 г. – роден е създателят на револвера Смюъл Колт
- 1834 г. – роден е френският художник и скулптур Едгар Дега
- 1893 г. – роден е руският поет Владимир Маяковски
- 1947 г. – роден е британският китарист Брайън Мей (Queen)
- 1956 г. – роден е българският китарист, цигулар и композитор Иван Лечев
- 1957 г. – роден е българският археолог Николай Овчаров
- 1962 г. – роден е американският актьор Антъни Едуардс („Топ Гън“, „Клиентът“,, „Спешно отделение“, „Хладнокръвно“, „Зодиак“)
- 1971 г. – роден е украинският боксьор и политик Виталий Кличко
- 1992 г. – умира италианският съдия Паоло Борселино, известен със своята борба с мафията. Убит от бомба на мафията, 2 месеца след като неговият близък колега и антимафиот Джовани Фалконе загива в подобен атентат.
