Н а 17 април 2014 г. светът се раздели с един от най-големите си мечтатели. Габриел Гарсия Маркес, човекът, който превърна самотата в литература, а смъртта в безсмъртие, напусна този свят на 87-годишна възраст в Мексико сити.
Гарсия Маркес умира от пневмония в Мексико Сити. Смъртта му е потвърдена от Фернанда Фамилиар в Twitter (сега X), както и от неговия бивш редактор Кристобал Пера.
Колумбийският президент Хуан Мануел Сантос заявява: „Сто години самота и тъга за смъртта на най-великия колумбиец на всички времена“. Бившият колумбийски президент Алваро Урибе Велес казва: „Маестро Гарсия Маркес, благодарим ти завинаги, милиони хора по света се влюбиха в нашата страна, омагьосани от твоите редове“. Към момента на смъртта си Гарсия Маркес има съпруга и двама синове.
Гарсия Маркес е кремиран на частна семейна церемония в Мексико Сити. На 22 април президентите на Колумбия и Мексико присъстват на официална церемония в Мексико Сити, където Гарсия Маркес е живял повече от три десетилетия.
Погребално шествие пренася урната с неговия прах от дома му до Двореца на изящните изкуства, където се провежда възпоменателната церемония. По-рано жителите на родния му град Аракатакa в карибския регион на Колумбия провеждат символично погребение.
Гневът на Габо: Защо България влезе в черния списък на Маркес?
Малцина днес помнят, че в продължение на почти две десетилетия България беше в „черния списък“ на великия колумбиец. Причината беше колкото прозаична, толкова и обидна за човек с неговото чувство за справедливост.
В годините на социализма България издава неговите шедьоври, включително легендарната „Сто години самота“, без да плаща авторски права. По това време страната ни не е подписала Световната конвенция за авторско право и просто „прескача“ финансовите отношения с автора.
Когато Маркес разбира, че книгите му се продават в огромни тиражи, а той не получава нито цент от това, той изпада в ярост. Писателят налага официална забрана творбите му да бъдат превеждани и издавани на български език. Това вето остава в сила дълго след промените през 1989 г.
Габо е непоколебим – той отказва достъп до магическия си свят на една нация, чиято държава го е пренебрегнала. Едва в началото на новия век, благодарение на дълги преговори и изплащане на дължимите суми, „ледът“ се пропуква и Маркес отново позволява на българските издатели да работят с него.
Нелегалната любов на българския читател
Въпреки забраната обаче, българският читател никога не спря да обича Маркес. Парадоксално, именно „пиратските“ издания от 70-те и 80-те години създадоха култа към него у нас. Брилянтният превод на Румен Стоянов успя да пренесе Макондо в нашите домове с такава сила, че българите припознаха в колумбийските чудаци своите собствени баби и дядовци. Докато Маркес се сърдеше на София, в българските провинциални библиотеки страниците на книгите му се изтриваха от четене.
Ние разбрахме неговата „Стогодишна самота“, защото в нашата история самотата и изолацията също бяха вековни спътници. Връзката беше толкова дълбока, че когато забраната най-после падна, интересът към новите преводи на „Любов по време на холера“ и „Живея, за да разказвам“ беше сравним с истерия. България се превърна в една от страните с най-висок тираж на Маркес на глава от населението в света – факт, който по-късно омекоти сърцето на автора.
Кошмарният ден, в който Студената война едва не подпали света
Има дати, които променят хода на световната политика само за броени часове. 17 април 1961 г. е точно такава дата. В разгара на пролетта, докато светът още е замаян от триумфа на Гагарин в космоса, на бреговете на Южна Куба започва една от най-злополучните военни операции в модерната история.
Инвазията в Залива на прасетата не само утвърждава властта на Фидел Кастро, но и поставя началото на опасна игра на нерви между суперсилите, която ще доведе човечеството до ръба на ядреното унищожение.
Планът „Фишер“: Една обречена илюзия
Историята започва в коридорите на ЦРУ във Вашингтон. Администрацията на президента Дуайт Айзенхауер, а по-късно и на младия Джон Ф. Кенеди, е дълбоко обезпокоена от лявата революция на Куба. Решението изглежда логично за времето си: ако САЩ не могат да атакуват директно, ще използват „прокси“ сили. Така се ражда Бригада 2506 – отряд от близо 1400 кубински изгнаници, обучени и финансирани от американското правителство.
Логиката на Вашингтон е оптимистична до наивност. Предполага се, че щом десантът стъпи на брега, кубинският народ спонтанно ще се вдигне на бунт срещу Кастро.
Но реалността се оказва коренно различна. Логистични грешки, подценяване на кубинското разузнаване и липсата на решителна въздушна подкрепа от страна на САЩ превръщат операцията в кърваво фиаско още преди слънцето да е изгряло над залива.
Три дни на брега на Залива на прасетата
Инвазията започва в ранните часове на 17 април, но ефектът на изненадата е нулев. Силите на Кастро, мобилизирани светкавично, посрещат нашествениците с тежък артилерийски огън и съветски танкове Т-34. Самият Фидел Кастро заема командния пункт и лично ръководи защитата, превръщайки се в очите на своите привърженици в жив символ на националната съпротива.
В продължение на три денонощия бреговете на Залива на прасетата се превръщат в ад. Корабите със запаси на Бригада 2506 са потопени от кубинската авиация, а изгнаниците се оказват притиснати между морето и настъпващата 200-хилядна армия и милиция на Хавана.
Когато става ясно, че Кенеди няма да изпрати американски морски пехотинци на помощ, за да избегне пряк конфликт със СССР, съдбата на операцията е решена. На 19 април последните оцелели от бригадата се предават, оставяйки след себе си над 100 загинали и близо 1200 пленници.
Урокът на поражението и сянката на ракетите
Последиците от тези 72 часа са тектонични. За САЩ това е най-унизителното външнополитическо поражение от десетилетия. Джон Кенеди поема публично отговорността за провала, но доверието между Белия дом и разузнавателните служби е трайно накърнено. За Фидел Кастро победата е „второ раждане“ на революцията – той обявява нейния социалистически характер и се хвърля окончателно в прегръдките на Съветския съюз.
Заливът на прасетата се превръща в пряк прелюд към Карибската криза. Убеден, че САЩ ще опитат нова инвазия, Кастро се съгласява Никита Хрушчов да разположи съветски ядрени ракети на острова. Така един провален десант в кубинското калифорнийско блато едва не доведе до края на цивилизацията само година по-късно.
Още събития на 17 април:
- 1397 г. – За първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата (през 1387) за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.
- 1521 г. – Водачът на Реформацията Мартин Лутер е отлъчен от католическата църква.
- 1970 г. – Проект Аполо: Американският космически кораб Аполо 13 успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната.
- 2011 г. – хитовият сериал „Игра на тронове“ дебютира в телевизионния ефир
- 2021 г. – състои се погребението на принц Филип, съпругът на британската кралица Елизабет II
Родени:
- 1894 г. – роден е ръководителят на СССР Никита Хрушчов
- 1959 г. – роден е британският актьор Шон Бийн
- 1972 г. – родена е американската актриса Дженифър Гарнър
- 1974 г. – родена е британската певица и моден дизайнер Виктория Бекъм
Починали:
- 1790 г. – умира американският учен и държавник Бенджамин Франклин
- 1821 г. – умира българският хайдутин и войвода Индже войвода
