Н а 16 януари 1547 г. Иван Грозни е коронясан за първия цар на Русия. Той е внук на племенницата на последния византийски император (Константин XI), София Палеологина, а посредством нея е потомък и на Асеневци (София е прапраправнучка на цар Иван Асен III) и Велбъждкия деспот Деян. Принадлежи към династиите Палеолози и Кантакузини. Чрез майка си е потомък на Комнините и Комитопулите.
Той е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия,
като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва завладяването на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до XVIII в. В същото време той е запомнен и с ексцентричното си поведение, безпрецедентното за монарх в Европа след християнизацията на континента самообожествяване, което е възприето и от следващите руски владетели до реформите на Петър I, въвеждането на крепостничеството и политиката на масов вътрешен терор.
Прозвището „Грозни“ е транскрипция на руското Грозный, „Страшни“
Карл V абдикира
Charles V was "more blessed than Alexander the Great"
— Evan Amato (@SirEvanAmato) September 19, 2024
He ruled over the 1st empire on which the sun never sets, and based his personal motto on the life of Hercules
But in the end, he abdicated and lived out his final days in a monastery
This is his incredible story... 🧵 pic.twitter.com/kdWNUQR3bX
На тази дата през 1556 г. Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания абдикира. Той абдикира от различните си титли, преотстъпвайки своята Испанска империя (Испания, Нидерландия, Неапол и испанските владения в Америките) на своя син Филип II Испански.
Карл оставя своите династични австрийски земи и Свещената Римска империя на своя брат, Фердинанд. Самият той се оттегля в манастира Юсте в Естремадура, но продължава да поддържа обширна кореспонденция и да проявява интерес към ситуацията в империята.
Той страда от остра форма на подагра и някои учени смятат, че Карл V решава да абдикира след като през 1552 г. подаграта става причина да отложи опита си да превземе град Метц, където по-късно е победен.
„Дон Кихот“
Don Quixote and Sancho Panza, by Cesare Detti (1847-1914) pic.twitter.com/seoVKyHTM2
— Classical Art (@SeekAfterBeauty) January 14, 2025
През 1605 г. на този ден е публикувана книгата „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ на испанския писател Мигел де Сервантес. Романът е в две части, първата от които е публикувана през 1605 г., а втората – през 1615 г. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската и световна литература.
На испански „кихот“ се използва като епитет за „непрактичен идеалист“.
Много популярен на различни езици е и един израз от книгата – „да се бориш с вятърни мелници“.
Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005 година книгата празнува 400-годишнина, отбелязана подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обращение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.
Шах Реза Пахлави напуска Иран
Please watch this clip closely. These are the final moments of HIM Mohammad Reza Shah Pahlavi on #Iranian soil.
— Reza Behrouz (@RBehrouzDO) January 15, 2025
On this day, 46 years ago, His Majesty left #Iran and went into exile, where he passed away shortly thereafter.
After his plane took off, Iran, the Middle East, and… pic.twitter.com/DugkdU5Xjr
На 16 януари 1979 г. Пахлави напуска Иран със съпругата си, практически предоставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар – дългогодишен лидер на опозицията. Първоначално той се установява в Египет, където е сърдечно приет от президента Ануар Садат.
По-късно пребивава за кратко последователно в Мароко, Бахамите и Мексико. Там се установява, че е заболял от лимфома, която изисква бързо лечение. На 22 октомври 1979 г. Пахлави е поканен от американския президент Джими Картър да се лекува в САЩ.
Пристигането на шаха в САЩ става причина на 4 ноември същата година голяма група ислямски студенти и други поддръжници на революцията да нахлуят в американското посолство в Техеран,
слагайки началото на т.нар. „Иранска заложническа криза“ продължила 444 дни – до 20 януари 1981 г. Като заложници са взети 52 американски дипломати и служители. Това принуждава правителството да помоли Реза Пахлави да напусне САЩ след приключване на лечението му.
Пахлави напуска САЩ на 15 декември 1979 г. и се установява за кратко в Панама, след което заминава за Египет, където на 27 юли 1980 г., на 60-годишна възраст умира. Погребан е в джамията Ал Рифаи в Кайро, където се намира гробът и на египетския крал Фарук I.
Още събития на 16 януари:
- 1901 г. – роден е кубинският диктатор Фулхенсио Батиста
- 1966 г. – роден е българският писател Алек Попов („Мисия Лондон“)
- 1974 г. – родена е британският модел Кейт Мос
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
