Н а 14 ноември 1885 г. избухва Сръбско-българската война – кратък, но съдбовен конфликт, който се превръща в първото сериозно изпитание за младата българска държава. Само седем години след Освобождението и едва два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, България е принудена да брани не само територията си, но и правото си на самостоятелно бъдеще.
След 6 септември 1885 г., когато България обявява Съединението, реакцията на съседите е смесена. Великите сили гледат с подозрение на този „неразрешен“ акт, Русия отзовава своите офицери от българската армия, а Османската империя се въздържа от намеса, за да не разгневи Европа.
Но най-недоволна е Сърбия. Белград очаква компенсации за засиленото българско влияние на Балканите и се чувства застрашена
от нарастващата сила на своите източни съседи. Кралят Милан Обренович, подтикван и от австрийска дипломация, вижда удобен момент – България изглежда слаба, армията ѝ е без висш команден състав, а Европа е заета с други дела.
На 14 ноември 1885 г. (2 ноември стар стил) Сърбия обявява война на България под предлог, че Съединението нарушава баланса на силите на Балканите.
Българската армия – млада, неопитна, но с дух
Към момента на войната българската армия е едва на няколко години, с ограничен боен опит и без чужди командири. Повечето офицери са млади, бивши опълченци и доброволци, издигнали се бързо поради липса на кадри.
Но това, което липсва в опит, се компенсира с морал и ентусиазъм. Войниците тръгват към фронта с думите: „Братя, България е една — нека я защитим!“.
Българските сили наброяват около 30 000 души, разпръснати из страната, докато Сърбия хвърля срещу тях около 40 000 добре въоръжени войници. Планът на Милан е бърз поход към София – столица без укрепления и с малко войски.
Битката при Сливница – „битката на капитаните“
На 7–9 ноември1885 г. се разиграва решаващата битка при Сливница, останала в историята като „битката на капитаните“. Българите, под ръководството на княз Александър Батенберг, успяват да се окопаят по хълмовете около Сливница, точно навреме, за да спрат настъплението на сърбите.
Сърбите атакуват с увереност, но българската отбрана устоява, а контраатаките на младите офицери, като капитаните Бендерев, Паница, Киселов и Узунов, обръщат хода на битката. На 9 ноември българите преминават в настъпление. Сръбските части се оттеглят в паника, а победата при Сливница решава изхода на войната.
В повече европейски вестници пише, че Великите сили трябва да се преклонят и да дадат Източна Румелия на България. В английския „Таймс“ от 10 ноември 1885 г. пише: „Сега не може да има вече съмнение, че сърбите са претърпели сериозни несполуки (...) Победата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една голяма и може би всеобща война“.
След Сливница, българската армия не спира. Войниците настъпват към западната граница, освобождават Драгоман, Цариброд и Пирот, навлизайки на сръбска територия.
На 15 ноември при Пирот се води последното голямо сражение. Българите отново побеждават и само намесата на Австро-Унгария, която заплашва с военна интервенция, спасява Сърбия от пълен разгром.
Мир и признание
На 19 февруари (3 март нов стил) 1886 г. в Букурещ е подписан мирен договор, който възстановява довоенното положение – без териториални промени.
Въпреки това, победата на България е пълна: Европа де факто признава Съединението, а младата държава се утвърждава като независим и способен фактор на Балканите.
- Малката Руби, която промени САЩ
На този ден през 1960 г. едно шестгодишно момиченце с бяла рокля и панделка в косите прекрачва прага на училище в Ню Орлиънс, без да подозира, че ще се превърне в символ на борбата за граждански права. Името ѝ е Руби Бриджис, а денят,нейният първи учебен ден, остава в историята като началото на края на расовата сегрегация в американските училища.
В края на 50-те години САЩ са държава, разделена по цвят на кожата. В южните щати, включително Луизиана, училищата, автобусите, ресторантите и дори парковете са разделени за „бели“ и „черни“. Върховният съд вече е постановил с решението Brown v. Board of Education (1954), че расовата сегрегация в образованието е противоконституционна, но на практика много щати отказват да се съобразят с това решение.
През 1960 г. федералният съд нарежда на властите в Ню Орлиънс да започнат десегрегацията на училищата. И тогава съдбата избира своите пионери – шест афроамерикански деца, които трябва да прекрачат вратите на училища, досега предназначени само за белите.
Момиченцето с голямо сърце
Сред тях е Руби Нел Бриджис, родена през 1954 г. в семейство на фермери от Мисисипи. Тя е едва на шест години, когато родителите ѝ приемат решението тя да бъде първото чернокожо дете, което ще учи в началното училище „Уилям Франц“ в Ню Орлиънс.
В деня на първия ѝ учебен ден – 14 ноември 1960 г. – Руби не отива на училище като обикновено дете. Пред входа я очаква яростна тълпа протестиращи, които крещят, заплашват и размахват плакати с расистки лозунги. За нейна защита президентът Дуайт Айзенхауер изпраща четирима федерални маршали, които да я придружават всеки ден до класната стая.
По пътя ѝ хора хвърлят яйца и камъни, крещят обиди, а някои родители изтеглят децата си от училището, отказвайки те да учат „с чернокожо дете“.
Само едно дете в цялото училище
В първия ден Руби и майка ѝ чакат с часове в кабинета на директора – никое друго дете не се появява. Учителите отказват да преподават, а родителите на белите ученици бойкотират училището. Единствено учителката Барбара Хенри, жена от Бостън, приета заради прогресивните си възгледи, се да преподава на Руби. В продължение на цяла учебна година те двете са сами в класната стая.
Барбара Хенри преподава на Руби всички предмети – четене, писане, математика, но също така и уроците по достойнство и смелост, които не се намират в учебниците.
Всяка сутрин Руби върви под охрана, стиснала учебниците си, докато тълпата я освирква. Веднъж жена ѝ показва кукла в ковчег – зловеща заплаха. Но въпреки страха, малката Руби никога не се отказва. „Молех се за тях“, разказва тя години по-късно. „Казвах си – може би не знаят какво правят“.
Нейната сила и спокойствие вдъхновяват цяла Америка.
Промяната започва с едно дете
Историята на Руби Бриджис обикаля страната. Тя става символ на движението за граждански права, редом с Мартин Лутър Кинг и Роза Паркс. Нейната смелост вдъхновява художника Норман Рокуел, който през 1964 г. рисува прочутата картина „The Problem We All Live With“ – Руби, облечена в бяло, придружавана от маршали, пред стена, изцапана с расистки графити.
Родени:
- 1840 г. – роден е френският художник Клод Моне
- 1889 г. – роден е индийският министър-председател Джавахарлал Неру
- 1907 г. – родена е шведската писателка Астрид Линдгрен („Пипи Дългото чорапче“, „Емил от Льонаберия“, „Карлсон, който живее на покрива“, „Роня, дъщерята на разбойника“, „Братята с лъвски сърца“)
- 1948 г. – роден е принц Чарлз, сега Чарлз III, кралят на Великобритания
Починали:
- 1263 г. – умира великият княз на Владимирско-Суздалското княжество Александър Невски
