В ранните часове на 10 февруари през 1946 г. днешния ден в Ню Йорк, под засилена въоръжена охрана, един от най-влиятелните и опасни мъже в историята на организираната престъпност напуска бреговете на САЩ завинаги. Чарлз „Лъки“ Лучано, архитектът на съвременната мафия и човекът, който превръща гангстерския хаос в корпоративна структура, е депортиран в родната си Италия.
Корабът „Лаура Викърс“ отплава от нюйоркското пристанище, отнасяйки със себе си човека, който някога държеше Ню Йорк в железния си юмрук. За американското правосъдие това е триумф; за подземния свят – краят на една ера.
Пътят към падението: От трона до затворническата килия
Чарлз Лучано, роден като Салваторе Лукания, не е просто обикновен престъпник. Той е визионер, който премахва старите „Мустакати Пити“ (традиционните сицилиански донове) и създава Комисията – управителният съвет на Петте фамилии.
Неговото падение започва през 1936 г., благодарение на безмилостния прокурор Томас Дюи. Лучано е осъден на 30 до 50 години затвор за организиране на мащабна мрежа за проституция. Но дори зад решетките на затвора „Данемора“, влиянието му не отслабва.
Сделката с „дявола“: Втората световна война
Иронията на депортацията се крие в сътрудничеството на Лучано с американското правителство по време на Втората световна война. В рамките на секретната „Операция Подземие“ (Operation Underworld), Военноморското разузнаване на САЩ търси помощта на мафията, за да предотврати саботажи в доковете на Ню Йорк и да улесни десанта в Сицилия.
В замяна на тази „патриотична“ подкрепа, Томас Дюи – вече губернатор на Ню Йорк – помилва Лучано в началото на 1946 г., при условие че той напусне страната незабавно и никога не се върне.
Последен поглед към Хоризонта
Очевидци разказват, че докато корабът се е отдалечавал, Лучано е стоял на палубата, втренчен в силуета на Манхатън – острова, който той превърна в своя лична хазна. Макар официално да се завръща в Италия като „свободен“ човек, той е изгнаник от света, който сам изгради.
Федералните агенти са категорични: кракът му повече няма да стъпи на американска земя. Но за разследващите журналисти и полицията остава един голям въпрос: дали „Лъки“ ще се пенсионира тихо в Сицилия, или ще се опита да управлява презокеанската си империя от разстояние? Историята показва, че Чарлз Лучано рядко оставя нещата на случайността.
- Хроника на една предизвестена трагедия: Последният дуел на Пушкин
На 10 февруари 1837 г. умира легенадарният руски поет Александър Пушкин. Зимата на 1837 г. в Санкт Петербург е студена, но атмосферата в светското общество е нажежена до червено. В центъра на скандала е Александър Пушкин, най-големият руски поет, чиято чест е поставена на карта заради ухажванията на френския офицер Жорж д'Антес към съпругата на поета – Наталия Гончарова.
Всичко започва с получаването на анонимен пасквил, който иронично провъзгласява Пушкин за „заместник-велик магистър на Ордена на рогоносците“. Поетът е убеден, че зад интригата стои холандският посланик барон Хекерен (осиновител на Д'Антес). След месеци на напрежение и един отменен дуел, сблъсъкът става неизбежен.
Дуелът на Черната река
Дуелът е насрочен за 8 февруари. Мястото е покрайнините на Санкт Петербург, близо до Черната река. Условията на дуела са смъртоносни – разстоянието между двамата е само 20 крачки.
Първият изстрел: Д'Антес стреля пръв. Куршумът попада в долната част на корема на Пушкин, пробивайки тазовата кост.
Отговорът: Въпреки ужасната болка, падналият Пушкин намира сили да се подпре на лакът и да произведе своя изстрел. Той ранява леко Д'Антес в ръката и гърдите (копчет на мундира му спасява живота).
Борбата за живот
Раненият поет е пренесен в дома си. Медицината по това време, за съжаление, е безсилна пред подобни наранявания. Диагнозата е перитонит и масивен вътрешен кръвоизлив. В епохата преди антибиотиците и съвременната хирургия, това е смъртна присъда.
Въпреки буйния си характер, в последните си часове Пушкин проявява изключително достойнство. Той се изповядва, прощава на Д'Антес и моли император Николай I да се погрижи за семейството му.
Легендата разказва, че малко преди да издъхне, той погледнал към домашната си библиотека и прошепнал: „Сбогом, приятели!“. Пушкин умира на 0 февруари по нов стил в 14:45 ч.
Последствията
След ужасяващото събтите Жорж д'Антес е експулсиран от Русия, лишен от чин. Прави политическа кариера във Франция. Наталия Гончарова остава вдовица с четири деца. Прекарва две години в пълно уединение.
Император Николай I изплаща всички огромни дългове на Пушкин и осигурява пенсия за семейството.
Новината за смъртта на поета предизвиква невиждано народно вълнение. Хиляди хора се стичат към дома му, за да се сбогуват с него. Властите, опасявайки се от безредици, пренасят тялото му тайно през нощта за погребение в Святогорския манастир.
Още събития на 10 февруари:
- 1258 г. – Монголите превземат Багдад и разрушават Абасидския халифат.
- 1840 г. – Британската кралица Виктория се омъжва за свой първи братовчед, принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота
- 1947 г. – В Париж е подписан Парижкият мирен договор между България и държавите от Антихитлеристката коалиция.
Родени:
- 1890 г. – роден е руският писател Борис Пастернак („Доктор Живаго“)
- 1898 г. – роден е немският поет Бертолт Брехт
- 1934 г. – родена е българската актриса Татяна Лолова
Починали:
- 1923 г. – умира Вилхелм Рьонтген, немски физик, открил рентгеновите лъчи
- 2005 г – умира американският драматург Артър Милър
- 2014 г. – умира американската актриса Шърли Темпъл
