К огато преди две седмици написах текст за първия епизод от новия сезон на „Игра на тронове“, използвах в заглавието фразата „затишие преди буря“. Думите ми бяха колкото прогноза, толкова и пожелание. След два сравнително безсъбитийни епизода, резонно фокусирани над мислите на героите и техните взаимоотношения, беше крайно време напрежението в сериала да достигне пиковата си точка.
Затишие преди буря в „Игра на тронове“
А от две години насам, още от края на седми сезон, всички знаем, че тази пикова точка ще бъде дългоочакваното сражение на обединените войски на живите срещу армията от съживени мъртъвци на Нощния крал. В понеделник моментът най-после настъпи с излизането на третия епизод от настоящия сезон. И едновременно се случи всичко... и нищо.
След два епизода дълги приказки за това как всички герои ще са в смъртна опасност, битката най-сетне се разрази и когато приключи... всички, които нямаха издадена смъртна присъда още от пети сезон насам, останаха живи. „Игра на тронове“ завърши абсурдната си трансформация от реалистично, непредсказуемо, политически базирано фентъзи в обикновена приказка.
Сериалът изгради фенбазата си въз основа на смайващите изненади в хода на сюжетното си действие, които отново и отново доказваха, че никой герой в „Игра на тронове“ не е в сигурна безопасност. Моралният център и главен протагонист на първия сезон, лорд Едард Старк, изигран от най-известния актьор в сериала по това време, Шон Бийн, срещна смъртта си още в деветия епизод.
Най-големият му син и съпругата му бяха заклани в края на третия сезон в друг шокиращ обрат. Екстравагантният, безстрашен герой на четвърти сезон, Оберин Мартел, пък бе екзекутиран в края на дуел, в който главата му буквално бе пръсната на парчета от противника му. А в края на шести сезон кралица Марджери Тирел и семейството ѝ, наред с цяла религиозна секта, бяха взривени в Кралски чертог.
Всеки един фен на „Игра на тронове“ помни всички тези моменти много ясно.
Защо тогава си правя труда да ги изброявам ли? Ами защото последният от тях до голяма степен маркира и края на репутацията на сериала като непредсказуем и влудяващо интригуващ. Оттогава насам нито един познат на аудиторията персонаж не е бил елиминиран от действието по драматично ефективен начин.
От сериал, в който дори главните герои са в постоянна опасност за своя живот, „Игра на тронове“ се превърна в сериал, в който почти всеки персонаж, на когото зрителите знаят името, е по-труден за убиване и от Батман. Сражението за Зимен хребет от тазседмичния епизод е най-крещящият пример за тази тенденция, но случаи още от предишния сезон са достатъчно красноречиви на свой ред.
След като Джайм Ланистър оцеля среща очи в очи с дракон, а седем мъжаги с мечове се отправиха на ловна експедиция отвъд Вала и се върнаха с една-единствена дадена жертва – умря, естествено, най-безизвестният герой – много хора предусетиха в каква посока е тръгнал сериалът. Битката с мъртъвците от тази седмица беше една от последните възможности пред „Игра на тронове“ да си върне идентичността. И сериалът я изгуби.
Жертвите на голямото сражение с армията на Нощния крал бяха мъж, който преди два сезона беше болен от сива люспа, мъж, който вече е умирал и е бил съживяван шест пъти, и мъж, който от три сезона насам единствено търси начин да завърши достойно изпълнения си с грехове живот. Умря, разбира се, и Нощният крал – без да разберем нищо повече за произхода му, за мотивацията му или за личността му, ликвидиран от героиня, с която лидерът на мъртъвците нямаше нищо общо.
Епизодът все пак изстиска максимално драматични моменти от пределно предсказуемата гибел на всеки от тримата герои, благодарение най-вече на страхотната игра на актьорите в съответните сцени. Но битката, заснета в постоянен полумрак, заради който провокира немалко критики и шеги онлайн, бе фокусирана именно над цялостния си трагичен тон, а не над героични, епични, славни, бляскави моменти като финалното сражение в „Отмъстителите: Краят“, например.
Борбата е безмилостно жестока в "Краят" на една ера
За това говореха споменатият заложен визуален стил, фантастичният саундтрак на Рамин Джавади... но не и това, което реално се случи на екрана. За пореден път всички мечове, стрели, копия и пламъци подминаха красивите главни герои Джон Сноу и Денерис Таргариен, сякаш са протагонистите в анимация на „Дисни“.
От последния сезон останаха само три епизода – три епизода, в които оцелелите герои ще трябва да се изправят срещу най-добре изградения антагонист в сюжета, Церсей Ланистър. Това ще са и последните шансове за „Игра на тронове“ да завърши историята си в духа, в който я започна – новаторски, дръзко и интригуващо, без задръжки и без клишета.
Време е интелигентно разгърнати и страхотно изиграни персонажи като Тирион Ланистър и лорд Варис отново да заемат центъра на сцената и да престанат да бъдат фонови аксесоари в батални сцени.
Време е „Игра на тронове“ отново да се превърне в игра на тронове, а не във вечерна историйка за зомбита и змейове. Сериалът изгуби поредната битка да си върне идентичността – дано не изгуби и войната.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
