П од заглавие "Как ЕС може да помогне на България да предотврати нова банкова криза" онлайн изданието "ИЮ Обзървър" публикува в рубриката си "Мнения" гледната точка на Ивайло Яйджиев, докторант в училището по държавно управление "Браватник" към Оксфордския университет и бивш служител в Президентството.
Според Яйджиев ЕС има значителен интерес да предотврати финансови проблеми в още една своя страна членка, като това важи особено за България, където европейските банки притежават 75% от банковите активи на страната.
Авторът припомня, че проблемите с Корпоративна търговска банка (КТБ) през лятото на 2014 г. са разклатили мита, че България остров на финансовата стабилност в Източна Европа.
Яйджиев отбелязва, че в резултат на фалита на КТБ българският банков сектор е на решаващ кръстопът и много зависи от това какви промени ще въведе следващият управител на БНБ.
Досега определящите политиката в Европа не обръщаха особено внимание на българската финансова драма. Сега е времето ЕС да се ангажира и да насърчи реформите в управлението на централната банка, смята Яйджиев.
Той отбелязва, че случаят КТБ е разкрил токсичните последици от смесването на политика и банкиране
и поставя въпроса къде са били регулаторните власти, след като няколко издания са публикували материали за политическите връзки на КТБ още в началото на 2013 г.
Според Яйджиев са необходими три основни реформи, за да се гарантира, че българските финансови регулатори действат в интерес на обществото, а не на отделни лица с добри връзки.
Тези три реформи са подобряване на ръководството, на механизма за носене на отговорност и гарантиране на прозрачността на БНБ, която отговаря за регулирането на банките в страната.
Яйджиев посочва, че на първо място изборът на нов управител на българската централна банка трябва да бъде организиран като открит обществен конкурс и дава за пример Великобритания, която широко разгласи възможността да се кандидатства за позицията през 2012 г., изготви списък с избраните кандидати и публикува подробен доклад по процедурата след назначаването.
На второ място - случаят с КТБ разкри слабости в носенето на отговорност в институционалното устройство на БНБ, която трябва да се поправи, отбелязва авторът на статията.
Ако банковият надзор остане в централната банка, управителят също трябва да е отговорен пред закона да действията на подуправителите, посочва Яйджиев, като допълва, че в противен случай банковият надзор трябва да бъде отделен в независима агенция.
Той е на мнение, че третата важна стъпка е централната банка да повиши прозрачността си и по-специално да проучи систематичните регулаторни пропуски, които доведоха до фалита на КТБ.
Според него Европейската централна банка (ЕБЦ) трябва ясно да заяви, че засилването на системата за носене на отговорност, прозрачността и независимостта на БНБ е ключово изискване за присъединяването на България към Единния надзорен механизъм (ЕНМ).
За българските политици това би било силен стимул за реформиране на БНБ, посочва авторът на статията.
За ЕЦБ пък това би било гаранция, че новият член на ЕНМ ще се съобразява с ключовите норми на централното банкиране. За българските данъкоплатци това би значело по-добър банков надзор и край на фалитите като този на КТБ, допълва Яйджиев.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!