А ко изборите бяха на 20 септември, ГЕРБ биха получили 36,5% от гласовете на категорично решилите да гласуват българи, БСП биха получили 20,2%, ДПС – 11,9%, а Реформаторския блок – 7,3%.
Това показват резултатите от национално представително проучване на електоралните нагласи, проведено в периода 15-19 септември от "Екзакта Рисърч Груп", цитирано от Агенция "Фокус".
Получените резултати от изследването отреждат място в бъдещия парламент на още три формации: АБВ – с 5,3%, "България без цензура" (ББЦ) – с 5,2% и Патриотичния фронт (ПФ) – с 5,2%. Всички споменати дотук проценти са дял от категорично решилите да гласуват избиратели, уточняват от "Екзакта".
Разликата между АБВ, ББЦ и ПФ е дотолкова малка, че подреждането им вероятно ще остане загадка до деня на самите избори. Няма обаче основание да се твърди, че гласът за всяка от тях би бил пропилян глас. Още повече, че и трите формации от самото начало на кампанията, получават резултати в проучванията на "Екзакта", които правят вероятно попадането им в следващото Народно събрание.
Най-мобилизиран към момента е електоратът на ДПС. 96% от избирателите на тази партия от парламентарните избори през май 2013, възнамеряват отново да гласуват за ДПС.
Електоратът на ГЕРБ, както и преди евровота, е по-мобилизиран от този на БСП и в същото време има по-голямо твърдо ядро. Периферията на ГЕРБ допълнително набъбва и поради конформисткия вот, сочат данните.
От "Екзакта" правят уточнението, че представените тук резултати са получени от регулярно национално представително проучване на "Екзакта" и не могат да бъдат тълкувани като прогноза на агенцията.
12% от българите твърдят, че са променили решението си за кого да гласуват през първите две седмици от кампанията
Резултатите от проучването сочат, че кампанията не е повлияла на избора на 88%. Хората, на които кампанията е повлияла, най-често са избиратели на възраст под 30 години, жители на столицата и високообразовани респонденти.
От данните на настоящото изследване става ясно, че избирателите на малките партии по-често от останалите признават, че кампанията им влияе. Ромите и етническите турци отричат кампанията да влияе на вота им.
55% от пълнолетните българи твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват към 20 септември
В самото начало на кампанията твърдо решилите да гласуват не надхвърляха 50%. Дали този петпроцентое ръст е израз на тенденция или е по-скоро моментна снимка на нагласите на избирателите по средата на кампанията, предстои да се разбере, уточняват от социологическата агенция.
Политическите формации, които призовават към висока избирателна активност, очевидно в някаква степен успяват да въздействат на част от хората. На този етап от кампанията, обаче, е трудно да се прогнозира каква ще бъде активността в деня на вота, защото са възможни изненади до последния момент. Изследвания като настоящото по никакъв начин не могат да отчитат ефектите на вота от чужбина, както и на стимулирания вот у нас.
Половината от твърдящите, че не са решили още за кого да гласуват, в същото време заявяват, че ще направят избор до деня на вота и в крайна сметка ще гласуват. Това също би могло да внесе известни корекции на сегашните данни, уточняват от "Екзакта".
Преференциалният вот би могъл да тушира недоволството от подреждането на партийните листи
Този вот може да се окаже дори спасителен за някои партии - силно да мотивира избирателите им да прередят листите на своите партии, вместо да отидат и да гласуват за други партии, коментират социолозите, цитирани от БТА.
В сравнение с първата седмица от кампанията, изследването регистрира ръст от 6% в дела на хората, които възнамеряват да гласуват преференциално - от 25% към 10 септември на 31 процента към 20 септември. За една трета от българите преференциалният вот на 5 октомври се оказва стимул за участие в изборите.
По-често от останалите твърдят, че ще ползват преференция високообразованите българи, хората на възраст над 40 години, заможните, както и жителите на градовете областни центрове
Както на евровота, така и сега, избирателите на Реформаторския блок отново най-често в сравнение с останалите възнамеряват да гласуват преференциално - подобни намерения заявяват две трети от тях. Сред избирателите на останалите партии, делът на желаещите да упражнят преференциален вот варира между 40 и 50%.
Изследването е проведено от "Екзакта рисърч груп" в периода 15-19 септември, 2014 г. Методиката на регистрация е полустандартизирано интервю лице в лице. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица в 125 гнезда, в 88 населени места в цялата страна. Изследването е реализирано със собствени средства на "Екзакта Рисърч Груп", съобщават от агенцията.
Няколко дни преди последните национални избори - за Европейски парламент, от "Екзакта" представиха национално представително проучване, което сочеше следната подкрепа към партиите от гласоподавателите: ГЕРБ - 28,5%, БСП - 24%, ДПС - 11,3%, "България без цензура" - 11,1%, Реформаторски блок - 6,2%, АБВ - 5,8%, Атака” - 4,1%, НФСБ – 3,8%
На изборите за Европейски парламент на 25 май ГЕРБ спечели 30,40% от гласовете, "Коалиция за България" – 18,94%, ДПС – 17,26%, "България без цензура" – 10,66%, Реформаторският блок – 6,45%.
