Ани Салич и Ники Дойнов за принципите и зрителите

А ни Салич и Николай Дойнов са на екран от близо две десетилетия. Според проучване на GfK те са сред най-харесваните новинарски лица. Двамата разказват за отговорността за това, за принципите в журналистиката и в телевизията, и за крачката от инфаркта до забавлението в нюзрума. 

- Ани и Ники, от колко години вече водите новините? 

- Ани Салич: Работя за новини и актуални предавания вече 20 години - NOVA, Канал 3, БТВ и отново NOVA.

- Николай Дойнов: Тази година, като че ли стават 18 години!? Влязох през прага на Нова през 97-а, а на следващата започнах, освен репортерството, да водя новини. 

- Претръпнахте ли в секундите преди ефир или още се вълнувате преди всяка емисия?

- Ани: Няма жив репортер или водещ, който да не се вълнува преди ефир, Вярно, че при всеки вълнението е различно, но винаги го има. И всеки се успокоява по свой си начин. Едни се кръстят, други рисуват, трети дишат дълбоко, а четвърти си разказват вицове. Ние сме от последните, които често се опитват да свалят напрежението с някоя и друга шега.

- Ники: Вълнението, каквото го имаше в началото от самото влизане в студиото, сигнала на новините и първите думи, отдавна отстъпи място на любопитството от репортажите и представянето на темите. Удоволствието от споделянето на информацията със зрителите вече като че ли е 100-процентово!

- Как криете емоциите си на екрана - лесно ли се съобщават новини за несправедливости, за предателство или жестокост? 

- Ани: Опитвам се да не мисля с имена и лица, защото персонализирам ли проблема, мога и да се разплача, и да се разсмея. Обикновено един проблем се отнася и до голяма група хора, така че тогава просто съобщаваш фактите. Често обаче не успявам, защото и ние сме живи хора, които изпитват емоциите, които изпитват и зрителите ни.

- Ники: Доста време полагах усилия да изглеждам на екран като робот... Минимум проява на човешка реакция или съпреживяване на нечия история! Идеята журналистът да бъде всячески безпристрастен повлия и на поведението ми на екран. По време на репортажите обаче винаги реагираме като нормални хора - със смях, ругатни или спорове между самите нас по тема в момента. Годините минават и в един момент си даваш сметка, че твърде стерилното или разкрепостеното поведение не са особено добър вариант. Както обикновено златната среда е за предпочитане!

- По-лесно ли се информира зрителят за поредната глупост на някой политик? 

- Ани: По-лесно изглежда на пръв поглед, но всъщност не е толкова лесно, защото поредната глупост на този, който ни ръководи, означава, че и ние сме глупаци, защото сме му поверили живота си.

- Ники: Глупостта за един може да е мъдрост за друг. В този мисъл едва ли ще е наша работа да обясняваме нечие поведение или действие. Премереното говорене и изобщо поведение, действията на политиците в България, като че ли имат много път пред себе си към по-добро и точно липсата им ни отваря доста работа.

- Какво ви беше най-трудно да съобщите за всички тези години? 

- Ани: Трудно ми е да чета за смъртта на колеги и деца, а много често се усещам гневна и готова да избухна, защото виждам проблемите, но не виждам решенията им.

Ани Салич и Ники Дойнов в СНИМКИ

- Ники: И зад най-големите обществени или природни катаклизми, водещи до човешки трагедии, стоят някакви обяснения, причини. Точно тях търсят журналистите. Когато казваш на хората, че два самолета са се забили в Ню Йорк и стотици хора там са загинали, във въздуха вече витаят въпроси - защо, кой, как. Така че дори да звучи крайно, проблемът не е в трудността да информираш за нечия трагедия, а да намериш отговора на - Защо!?

- Много хора казват, че не гледат новини, защото са само черни хроники. Какво бихте им казали? 

- Ани: Това е животът, ние не си измисляме новините, нито ги променяме. Има ги и катастрофите, и пияните, и крадците, и бедните и много богатите.....

- Ники: Журналистика се прави, така си мисля, за да бъдат хората информирани и това в крайна сметка води до възможно по-разумни решения за каквото и да било в живота им. Другото би било задоволяване на някакви собствени прищевки. Да, ние тичаме след всяко убийство, а не след всяко раждане или сватба, защото в едното има проблем и той би могъл след време да е и наш!. За другото можем да кажем само "Наздраве!". 

- Какво продава телевизията - хляб и зрелища или примери за доброто? 
- Ани: И двете - хората не изпускат новините за земетресения, наводнения и убийства. Но и първата новина, когато показва нечия добрина или успех, също се гледа и коментира много.  

- Ники: Телевизията продава времето си на тези, които искат да рекламират в нея. Това буквално, защото така се издържа. Иначе дава на хората целия шарен живот в умален вариант. Дали едно е повече за сметка на друго, решава всеки зрител. Между другото телевизията е лесен избор. Ако не ти харесва този канал, другият чака. Много ми се иска да имаме подобен избор и за други неща в живота. 

- Промениха ли се новините за последните години - терористични актове, падане на правителства, природни катаклизми...

- Ани: Във въпроса Ви се съдържа и отговорът. Да, промениха се, но не смея дори да си представя какво още ще се промени...след още 10 години...Дано този луд свят с тези луди политици най-сетне да се кротне и да разбере, че всички ние сме един скачен съд. Няма как да правиш Арабска пролет или да клатиш северна Африка, а ти да си живееш мирно и спокойно в Европа, та дори и в Америка...Това е само един пример, има още много други...

- Ники: Променя се технологията, събитията също, разбира се. Усилията вървят в посока по-близо до случващото се и по-живо представяне на всичко. Ако ме питате какво не искам да се случи с българските новини?! Да дойде ден, в който ще информиране за поредния атентат и ще казваме - е какво, животът все пак продължава. Нещо такова става напоследък на Запад. 

- Какво е според вас нивото на българския зрител - наистина ли всички разбират от политика и футбол?
- Ани: Не само от политика и футбол. Зрителите ни вече имат възможност да следят информацията в Интернет, да гледат чужди телевизии, да пътуват много, ето защо и задачата ни да ги задържим става все-по-трудна, но и по-интересна. И ние се развиваме, благодарение на развитието на зрителите ни. 

- Ники: Тези неща са популярни, близки до всички и затова всички имат мнение по въпроса. Така е навсякъде. Но дано си даваме сметка, че и едното, и другото, е много трудно да се прави добре, само изглежда лесно по телевизията. А за нивото - вкусът се възпитава. Не е наша работа обаче да казваме това да, това не. Въпреки че понякога,ще си призная, особено на тема музика ми се иска да имам администраторски права!

- Някои ще си кажат - тези двамата само четат новините и нищо повече. Каква е вашата отговорност като едни от най-разпознаваемите лица от телевизията у нас? 
- Ани: Аз работя 20 години в Новини, но никой нито веднъж не ме е заснел и показал в непристойна ситуация и и нито веднъж не съм прегазила закона. Това е в резултат на изключителния самоконтрол, който трябва да си налага всяка публична личност, когато има ясното съзнание, че формира обществено мнение и не може да се отнася безотговорно към това. 

- Ники: Да даваме правдоподобна информация, за да може изборът, за който вече стана дума, да е стъпил на солидна основа, иначе пречим, вместо да помагаме. Но снимането на истории продължава да бъде толкова важно, колкото и представянето им, така че стоенето в студиото далеч не е цялата картина на това, което правим. 

- Разкажете нещо от кухнята - кои са вашите инфарктни ситуации? И съответно кои са най-забавните? 
- Ани: На този въпрос отговарям вече 20 години едно и също, като и ситуациите са едни и същи. Не вярвам да изненадам някой с отговора. Липсата на достатъчно време за всичко, взаимодействието между човека  и техниката, което винаги може да доведе до някаква грешка, са естествено проблемните моменти в работата ни, но те слава Богу бързо отминават. Един ден няма еднакъв с другия, а това е както задължаващо, така и много интересно и мотивиращо да се учиш и да продължаваш напред.

- Ники: От инфаркта до забавлението в телевизията винаги има само една крачка. Така е всеки ден. След дни на спокойствие трябва да включиш моментално на шеста скорост, светкавична реакция, планетата като че ли започва да се движи по-бързо. Много хора биха изпитали дискомфорт  от такова ежедневие, от рязката промяна в пулса. А всъщност удоволствието е точно там. 

- Мотото на новините на NOVA е "Довери се на опита" - какъв е най-ценният урок от опита, който сте натрупали? 
- Ани: Да не давам оценки и да не съдя никой, защото много често истината се оказва лъжа. 

- Ники: Опитът се трупа с годините, а ние имаме късмет да работим това, което наистина харесваме. Но това, което стои преди всичко останало, поне при мен, е любопитството. Нищо повече! Няма ли го трудно се намира следващата история за разказване. А това ни е работата. 

Грандиозният концерт "Заедно сме номер 1 потвърди лидерството 

Господарите пяха "Черната овца", синоптичките на NOVA - "Страхотен ден"