Полският модел и нашата недорасла емоционална интелигентност
Опасявам се от следното: че в предстоящия локдаун най-много ще пострада малкият и среден бизнес. Ще кажа и нещо от сърце: ние нямаме дясна икономическа традиция, чрез която да се мисли да онези, които отварят работни места и са де факто гръбнакът на икономиката. Напротив, ние масово смятаме не „народа“, а държавата за истински „суверен“ – пък тя предимно трябва да е арбитър на икономическите отношения, а не основен играч в тях. Това в крайна сметка е и разликата между нас и, да кажем, Полша. Поляците – по най-различни исторически причини – са десни като nous, като разбиране за как ще „успяват“.
***
Само предполагам, но може да е свързано със „Золидарношч“ от началото на 80-те, а може и да не е. Знам само следното, от една моя полска приятелка, Беата, която днес е изпълнителен директор на чужда банка във Варшава – че и там има съответните културологични проблеми, но някак мнозинството са съгласни, че дясното мислене и върховенството частната собственост предхождат какъвто и да било друг вид политика.
***
За тяхната здравословна русофобия тук няма да елаборирам, макар че някак има връзка.
***
Ние топуркаме далеч след тях, както и след Чехия, без особен успех. Напоследък, на всичкото отгоре, не само не сме се разделили със соц-носталгията, но и някак приключваме и с историческата експертиза. Която хладно ни съобщава, че – с изключение на един великолепен руски имперски ход срещу Османската империя, спасибо большое, освободители – трагизмът на нашата историческа съдба през ХХ-и в. е свързан тъкмо с руската имперска политика, и особено нейният зловещ аватар СССР.
***
На всеки „политически русофил“ (защото аз се гордея, че съм „културологичен русофил“, с дълбоки познания по техния език и култура, какая-то разница) бих подметнал онова на Вазов – „чети, говедарче“.
***
Но да не се отклонявам. I will admit to a slight bias here, дет вика Силвия Плат по друг повод, обаче имаме изкривена традиция на познатото от уигите и торите още през XIX-ти в. – политическата крамола кое е ляво и дясно и „надиграването“ кой ще е по-нечестен популист.
***
Между другото, помните ли как Мартин Идън се изложи пред една образована госпожица от висшите класи, докато се опитваше да я впечатли, казвайки „тоя Суайнбърн“ (вместо „Суинбърн“, т. е. стария Олджърнън)? И да направим паралел със сегашните невежи, за които гласувате, и които са закономерна проекция на други невежи?
***
Не харесваме успеха и това е огромен културен проблем. Копнеем да го принизим, но – забележете – ако ни се случи, тогава забравяме, че не сме го харесвали, и сякаш искаме да го наврем в лицето на „бившите свои от племето“. Сякаш насладата от успеха се заключава не в него per se, а в злорадото му размахване.
***
Това, по юнгианскому, ни прави нация с емоционалната интелигентност на 13-годишен човек.
***
Не е само наш „прерогатив“, далеч не, но видимо сме отличници предимно в два спорта – художествената гимнастика и самоомразата.
***
Прибавете и параноидното мислене по повод на ваксинацията, заради което – както казва моят приятел проф. Коста Костов, лекар от най-първа линия като пулмолог – ще изгубим много хора, и не само възрастни (той специално ми разказа за около 30-годишен човек, който не се е преборил с вируса), и няма да спра да го казвам. Не знам дали разбирате чудовищността тук. Става въпрос за ЧОВЕШКИ ЖИВОТИ, без извинение за главните букви. Докато ние дрънкаме по медиите трябвало ли да се ваксинираме, или не трябвало, англичаните дори имат специално назначен ваксинационен министър с още по-специални правомощия – Надим Захави. Да предположа ли какво би казал тук средният наш простолюден палячо с достъп до социалка? Вероятно - „а, Захави, те евреите са навсякъде“.
***
По моему, да не се ваксинираш, означава, че не си просто тъп – ти вече прекрачваш отвъд обикновената тъпотия и ставаш някак трансцендентално тъп.
***
Понеже е хубаво да се четат и хартиени книги: помните ли Суифт и лилипутите? Там „властващите“ ги избираха в нещо като цирк – според какви чупки и пляски могат да покажат. Т.е. Суифт изглежда като първият просвещенски ироник. Гъливер се „възхищаваше“ на лилипутската система – в смисъл, че властващите лилипути така или иначе ще бъдат крадливи и „инепти“, но поне забавляват лилипутския крал. Ring any bells?
***
И да припомня още нещо – лилипутският крал изпада ту в нещо като каталепсия, ту е на себе си, ту е нещо по средата. Да ви напомня за някого?
***
И още: помните ли онова за Зевс, който си взел красивия младеж Ганимед за „ойнохоос“, т.е. „виночерпец“? Е, аз съм киник-plus-епиктетист и ще попитам, а какво е ставало след като Зевс си пийне, ако ме разбирате? Така и с нашта политическа система. Най-общо: наемаме некъв Ганимед, но виното не идва от него, само после го боли нещо.
***
Внимавайте. Новите прокариоти няма да станат еукариоти.
***
Между другото, като говорим за „суверен“ през цялото време: аз, като заклет англофил, не мога да не се сетя за английската златна монета “sovereign”, още от тюдорови времена (Хенри Седем, нещо като Борис Три, както би казал Пената). Тя е “bullion coin”, т.е. не буквално разплащателно средство, а по-скоро нещо високо златно, в което се инвестира. Да направя ли очевидния саркастичен коментар, или ще се сетите и сами?
***
Нещо като „луидор“ и „златния наполеон“?
***
Нашата ситуация прилича на културологичната и смазваща глупост, изплюта от един уж важен професор по избори. Той каза, не се шегувам, „като Дамоклев меч над Гордиев възел“. Това е недообразованото ниво по „талавизията“. То е толкова ниско, че всеки на света може да мине за експерт, стига изморените редактори да го поканят, за да запълнят някво телевизионно време.
***
Ако трябва да обясня защо горният цитат е страховита тъпотия, ще ви подценя. А аз никога не ви подценявам.
***
За повече свобода и дишане, ще напомня какво каза самият Пол Маккартни за как бил измислил словосъчитанието “Sgt. Pepper”: че недочул добре някого от обслужващия персонал, който на няква вечеря му казал „gimme salt and pepper“.
***
Виждате ли? Понякога става велико, в случая с „Бийтълс“ – “We’re Sergeant Pepper's Lonely Hearts Club Band/Sit back and let the evening go”. А после и „A Day In The Life“, от другия гений. (Но за Ленън – отделно и скоро.)
***
Нашите политици в момента си изхвърлят залъгалката от бебешката количка. „Сополивци и предлагачи, това сте вие от първия до последния“ – ако позволите тази препратка към Карлсон.
***
То е и детинска игра на „предатели“, тип четвърти клас – Сончето вече не ми е приятелка, щот ми открадна химикалката и ме удари с тетрадката по главата.
***
Всички нямат никакво доверие на всички други, сори за лошата граматика. Защото, преди всичко, нямат доверие на себе си.
***
Следователно, не ме бройте. Малко ирония няма да навреди.
***
П.П. RIP Марин Бодаков – мой вечен културен съмишленик, автор на книгоревютата в „Егоист“, брилянтен преподавател и поетичен ум. Ще липсваш, приятелю. И литературното ни „девство“ вече го няма.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
